Артър & Джордж [bg]

— И все пак спечелих — упорства Хорас.

Джордж е доволен. Разбудил е интереса на малолетните си съдебни заседатели и през следващите съботни следобеди им представя нови казуси и проблеми. Дали пътниците в пълен вагон имат правото да държат вратата затворена и да не пускат хората от перона? Има ли правна разлика между това да намериш нечий портфейл на седалката и да изровиш паднала монета иззад тапицерията? Как да постъпиш, ако хванеш последния влак, а той не спре на твоята гара и те принуди да бъхтиш десет километра пеш под дъжда?

Когато забелязва, че съдебните заседатели почват да се разсейват, Джордж ги развлича с интересни факти и странни дела. Разказва им например за кучетата в Белгия. Според английските правилници кучетата трябва да носят намордник и да се превозват в товарния вагон; в Белгия обаче кучето придобива правата на пътник, стига да има закупен билет. Цитира случая с един ловец, който качил ретривъра си във влака и завел дело, когато кучето било свалено от седалката, за да седне човек. Съдът — за радост на Хорас и за разочарование на Мод — отсъдил в полза на ищеца, което означавало, че занапред, ако петима пътници и петте им кучета, всички снабдени с билети, се настанят в белгийско купе с десет места, това купе официално се смята за пълно.

Хорас и Мод са изненадани от брат си. В класната стая около него витае непознат дух на властност, но също тъй и на закачливост, сякаш непрестанно се готви да подхвърли шега — нещо, което не помнят да е правил някога. Джордж от своя страна намира съдебните заседатели за много полезни. Хорас бързо застава на категорични позиции — обикновено в полза на железопътната компания — и отказва да отстъпи от тях. Мод се нуждае от повече време за решение, задава по-уместни въпроси и съчувства на всеки пострадал пътник. Макар че двамата едва ли представляват статистическа извадка от пътническата общност, според Джордж те са типични нейни представители с почти пълното непознаване на своите права.