![Артър & Джордж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/8/artr-dzhordzh-bg-download.jpg)
Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
Във всекидневните си пътувания до града Джордж намира нещо сериозно и в същото време успокояващо. Има движение, има цел — така са го учили да разбира живота. У дома направлението е към небесното царство; в кантората — към правосъдието, тоест към успешен резултат за клиента; но и двата пътя са изпъстрени с разклонения и коварни капани, заложени от противника. Железницата подсказва как трябва да бъде, как би могло да бъде: спокойно пътуване по разписание до края на безупречно положените релси, а пътниците са разпределени по вагони първа, втора и трета класа.
Може би именно затова Джордж изпитва тиха ярост, когато някой се опитва да навреди на железниците. Има младежи — може би дори мъже, — които режат с ножове и бръсначи кожените ремъци на прозорците; които вандалски трошат рамките на картините над седалките; които висят по мостовете и се опитват да пуснат тухла в комина на локомотива. Всичко това е неразбираемо за Джордж. Да сложиш монета на релсите и да видиш как минаващият влак я сплесква до двойно по-големи размери може би изглежда безобидна игра; Джордж обаче смята това за начало на наклонената плоскост, водеща до причиняване на железопътни катастрофи.
Естествено, подобни действия подлежат на съдебно преследване. Джордж все повече се вълнува от правната връзка между пътниците и железопътната компания. Пътникът си купува билет и в този момент, след извършените съзнателни действия, възниква договор. Но попиташ ли пътника какъв договор е сключил, какви задължения поемат страните, какви претенции за обезщетение могат да се предявят срещу железопътната компания при закъснение, повреда или злополука, няма да получиш никакъв отговор. Може би не по вина на пътника: билетът намеква за договор, но подробните му условия са изложени само на някои възлови гари и в управлението на железопътната компания — а кой забързан пътник има време да спре и да ги прочете? И все пак Джордж се чуди как може британците, които са дали железниците на света, да ги приемат единствено като удобно транспортно средство, а не като гъста мрежа от безброй права и задължения.
Решава да въведе Хорас и Мод в ролята на Мъжа и Жената от улицата — или в случая от влака за Уолсол, Канок и Руджли. Разрешават му да използва класната стая за своя съдебна зала. Джордж настанява сестра си и брат си на чиновете и им излага казуса, на който се е натъкнал неотдавна в съдебните вести от чужбина.
— Имало някога — започва той, крачейки напред-назад, както му се струва най-уместно за случая — един много дебел французин на име Пейел, който тежал сто и петдесет килограма.
Хорас почва да се кикоти. Джордж поглежда навъсено брат си и се хваща за реверите като истински адвокат.
— Без смях в съдебната зала — нарежда той. После продължава: — Мосю Пейел си купил билет трета класа за френски влак.
— Къде е отивал? — пита Мод.
— Няма значение къде е отивал.
— Защо е бил толкова дебел? — обажда се Хорас. Явно импровизираният състав съдебни заседатели смята, че може да задава въпроси когато си иска.
— Не знам. Трябва да е бил по-лаком дори и от теб. Всъщност бил толкова лаком, че когато влакът потеглил, открил, че не може да мине през вратата на купе трета класа. — При тия думи Хорас отново се киска. — Тогава опитал във вагон втора класа, но и за там бил прекалено дебел. Накрая минал в първа класа…
— И за там също бил прекалено дебел! — провиква се Хорас, сякаш става дума за края на духовита шега.
— Не, дами и господа съдебни заседатели, открил, че тази врата е достатъчно широка. Тогава седнал и влакът потеглил… за където отивал. По някое време кондукторът дошъл, погледнал билета му и поискал да плати разликата между трета и първа класа. Мосю Пейел отказал. Железопътната компания го дала под съд. Виждате ли проблема сега?
— Да, бил е прекалено дебел — кикоти се Хорас.
— Не е имал пари да си плати — казва Мод. — Горкият човек.
— Не, проблемът не е нито в едното, нито в другото. Имал е пари да плати, но отказал. Нека ви обясня. Адвокатът на Пейел заявил, че с купуването на билет той е изпълнил задълженията си по закон, а компанията носи вина, щом всички врати освен тези в първа класа се оказват твърде тесни за него. Компанията възразила, че щом е твърде дебел за даден вид купе, трябвало да си купи билет за друго, където може да влезе. Вие как смятате?