Артър & Джордж [bg]

Джордж вече се чувства не като селянин с карта за пътуване по железницата, а като евентуален гражданин на Бърмингам. В знак на новото обществено положение решава да си пусне мустаци. Процесът трае по-дълго, отколкото е предполагал, и дава възможност на Гринуей и Стентсън честичко да го питат дали не би искал да съберат пари и да му купят шишенце лосион за подсилване на растежа на космите. Когато оскъдната растителност най-сетне покрива цялата му горна устна, двамата го обявяват за китайски мандарин.

След като и тази шега им омръзва, измислят нова.

— Хей, Стентсън, знаеш ли на кого ми прилича Джордж?

— Подскажи де, не ме измъчвай.

— Е, добре, знаеш ли къде е учил?

— Къде си учил, Джордж?

— Знаеш много добре, Стентсън.

— Нищо, Джордж, припомни ми.

Джордж откъсва очи от Закона за прехвърляне на земи от 1897 година и неговото приложение спрямо наследяването на недвижими имоти.

— В Руджли.

— Размърдай си мозъка, Стентсън.

— Руджли… Чакай, сега ще се сетя. Момент… да не би Уилям Палмър…

— Отровителя от Руджли! Точно така.

— Къде е учил той, Джордж?

— Знаете много добре, момчета.

— На всички ли преподаваха отровителство там? Или само на най-умните?

Палмър убил съпругата си и брат си, след като ги застраховал за големи суми; после убил и един букмейкър, на когото дължал пари. Може да е имало и други жертви, но полицията се ограничила с ексхумация само на близките му роднини. Доказателствата се оказали достатъчни, за да осигурят на Отровителя публична екзекуция в Стафорд пред тълпа от петдесет хиляди души.