Артър & Джордж [bg]

В училище му предлагаха нови истории и обяснения за живота. Така казва науката; така казва историята; така казва литературата… Джордж умело се приспособи да отговаря на изпитните въпроси по тези теми, макар че всъщност не намираха почва в ума му. Ала сега той е открил правото и светът най-сетне започва да придобива смисъл. Постепенно се разкриват невидими досега връзки — между хората, между вещите, между идеите и принципите.

Ето например Джордж седи във влака между Блоксуич и Бърчилс. Гледа живия плет зад прозореца. Но вижда не онова, което биха видели другите пътници — няколко преплетени храста, брулени от вятъра и приютили тук-там по някое птиче гнездо, — а узаконената граница между собствениците на земя, разграничение, утвърдено чрез договор или получено по наследство, нещо действащо, нещо способно да предизвика дружески отношения или спорове. В дома на викария той гледа как прислужницата бърше кухненската маса и вместо грубо, непохватно момиче, често разместващо книгите му, вижда трудов договор и задължение за закрила, сложна и деликатна връзка, оформена благодарение на векове съдебна практика, за която двете участващи страни изобщо не знаят.

Със закона се чувства щастлив и уверен. В правото има много тълкуване, много обяснения как думите могат да означават различни неща; за закона са писани почти толкова коментари, колкото и за Библията. Но в крайна сметка няма го онзи последен задължителен скок. В крайна сметка имаш споразумение, имаш решение, на което трябва да се подчиниш, имаш ясно разбиране какво означава едно нещо. Това е пътуване от бъркотията към прояснението. Пиян моряк пише завещание върху щраусово яйце; морякът потъва, яйцето оцелява, след което законът въвежда логика и безпристрастност в размитите от водата думи.

Други млади мъже делят живота си между работата и удоволствието; нещо повече, мечтаят за второто, докато вършат първото. Джордж смята, че законът му осигурява и двете. Не изпитва нито потребност, нито желание да се занимава със спорт, да плава с яхта, да ходи на театър; не се интересува от алкохол, чревоугодничество или конни надбягвания; не желае и да пътува. Има си адвокатската практика, а за развлечение пише железопътния закон. Поразително е, че десетките хиляди хора, пътуващи всеки ден с влака, нямат полезен джобен наръчник, който да им помогне да определят правата си спрямо железопътната компания. Джордж писа на мистър Ефингам Уилсън, издател на поредица джобни наръчници по право, и въз основа на една пробна глава издателството прие неговото предложение.