Артър & Джордж [bg]

Гордееше се с постигнатото досега. Питаше се дали би бил по-горд, ако бе изпълнил пророчеството на Партридж да стане капитан на английския отбор по крикет. Беше напълно ясно, че това няма да се случи. Той боравеше умело с бухалката и траекторията на бавните му удари често озадачаваше противника. От него би излязъл приличен играч в елитния Мерилебънски клуб, но сега имаше по-скромна амбиция — да впишат името му в алманаха „Уиздън“.

Туй му роди син — Алин Кингсли. Артър открай време мечтаеше да напълни цялата къща с роднини. Но горката Анет бе починала в Португалия; а мама, упорита както винаги, предпочиташе къщичката в имението на онзи тип. Все пак имаше сестри, деца, съпруга; а брат му Инес се готвеше за армейския живот съвсем наблизо — в Улидж. Артър изкарваше хляба на всички и като глава на семейството обичаше щедро да раздава празни чекове. Веднъж годишно се обличаше като дядо Коледа.

Знаеше, че правилният ред е: съпруга, деца, сестри. От колко време бяха женени — седем или осем години? Туй бе идеалната съпруга. Наистина изключително чаровна жена, както отбелязваха в „Странд“. Беше спокойна и способна; дари му син и дъщеря. Вярваше в написаното от него до последното прилагателно и подкрепяше всичките му начинания. Хрумна му да посети Норвегия — посетиха я. Искаше му се да посреща гости — тя организираше приеми точно според вкуса му. Беше я взел да живеят заедно в добро и зло, в богатство и бедност. Дотук нямаше нито зло, нито бедност.

И все пак… Ако трябваше да е честен, имаше нещо различно. Когато се срещнаха, той беше млад, недодялан и неизвестен; тя го обичаше, без да се оплаква. Сега все още беше млад, но преуспял и знаменит; можеше да накара и най-остроумните от Савил Клъб да го слушат със зяпнала уста. Бе стъпил здраво на крака и разчиташе на разума си — донякъде благодарение и на брака. Успехът дойде като заслужен плод на усърдния труд, но онези, които не познават успеха, си въобразяват, че той слага финалната точка. Артър все още не беше готов за края на личната си история. Ако животът е рицарски поход, то той бе спасил прекрасната Туй, бе завладял града и бе спечелил златна награда. Но имаше още много години, преди да приеме ролята на старейшина. Какво да прави един странстващ рицар, когато се прибере у дома в Южен Норуд при жена си и двете деца?