Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Да, наградата е щедра и ако бях малко по-смел, сигурно щях да се съблазня. Не ти ли е хрумвало… самият ти да се опиташ да решиш проблема?

Той кимна.

— Да. Но колкото и да е странно, на такава самоувереност няма да се погледне с добро око. Големците искат да се дистанцират от последиците. Ще се чувстват неловко, ако един и същи човек получи техните инструкции и ги изпълни.

Свих рамене.

— Не им казвай, че си го направил ти.

И в този момент в главата ми изникна идея, абсолютно завършена и дълбока като архетипното сатори в дзен. Наречете го просветление. Наречете го прозрение в собствената си природа.

Наречете го пробуждане.

— И тази мисъл ме блазнеше, но се боя, че ако ме заловят в такава измама, последиците ще са… ужасяващи. Ще ми се да бях по-смел. Но не съм.

— Ясно. И аз не съм. Много съжалявам.

Миямото кимна. Очевидно смяташе, че повече няма смисъл да ме убеждава, и изглеждаше съкрушен, че усилията му са останали безплодни.

— Наистина ли не можеш да се обърнеш към никой друг? — попитах аз.

Той се усмихна унило.

— Началниците ми ще намерят друг изход, убеден съм. Честно казано, въпреки рисковете се зарадвах, че първо дават тази възможност на мене. Знам, че ме използват като посредник, от който винаги могат да се отърват — свикнал съм с това. Обаче, ако бях успял, може би тях да направя впечатление на някои хора. Ъъъ… срам ме е да призная, че това изобщо ми е минало през ума. И нямаше да го спомена, но ти ме попита и щеше да е невъзпитано да не ти дам откровен отговор.

— Ясно.

Въздъхнах, като че ли се готвя да отстъпя.

— А ако те свържа с човек, който може да ти помогне?

В очите на Миямото проблесна надежда.

— Можеш ли?

Свих рамене.

— Познавам хора, които според мен няма да се откажат от такава работа. И които притежават нужния опит. Ако искаш, мога да поразпитам, и ако проявят интерес, ще им дам телефонния ти номер. Но иначе не искам да се замесвам. Съжалявам.

— Не, няма защо да се извиняваш. Много ще ми помогнеш и ще ти бъда страшно задължен. Дори настоявам дати платя комисионна.

— Много любезно от твоя страна, но не — аз само ще свържа двама души, които според мен биха искали да се опознаят по-добре. Ще е невъобразимо невъзпитано да приема каквото и да е възнаграждение за толкова дребна услуга.

Миямото се усмихна. Вече разбираше, че наистина не желая да се замесвам.

— Тогава ще приема тази любезна услуга като щедър жест на скъп приятел. Но само при едно условие?

— Да?

— Приятелят ми да знае, че отсега съм негов длъжник и се надявам някой ден да прояви великодушие и да ми позволи да му се отплатя.