Сянката на чинара [bg]

В средата на реда, точно пред ковчега, седеше Рамона Дафо, отляво беше Иън, а отдясно — Хършъл. Нито едно от децата й, внуците на Сет, не беше успяло да дойде. Ежедневието им беше твърде натоварено, а и родителите им не бяха настоявали особено. Зад тях седяха роднини — толкова далечни, че се бяха запознали на паркинга, а имената им бяха бързо забравени. Родителите на Сет Хъбард бяха починали преди десетилетия. Единствения му брат Ансил отдавна го нямаше. И бездруго нямаха много близки, а с годините броят им беше намалял още.

Зад семейството в полутъмния храм имаше още няколко десетки опечалени — работници на Сет, приятели, членове на църквата му. Когато пастор Дон Макълуайн се качи на амвона точно в четири часа, той и всички останали знаеха, че службата ще бъде кратка. Свещеникът поде молитва и произнесе слово: Сет беше роден на 10 май 1917 г. в окръг Форд, където бе починал на 2 октомври 1988 г. Предшестван в смъртта от родителите си, той оставяше две деца, няколко внуци и така нататък.

Джейк забеляза познат профил няколко реда по-напред вляво. Мъж с хубав костюм. Негов връстник и състудент. Стилман Ръш, адвокат, трето поколение негодник от семейство негодници, синя кръв от голямата лига на корпоративното и застрахователното право, или поне толкова голяма, колкото може да бъде в провинциалния Юг. „Ръш и Уестфийлд“, най-голямата фирма в Северен Мисисипи, със седалище в Тюпълоу и с клонове много скоро и във вашия мол. Сет Хъбард споменаваше фирмата на Ръш в писмото си до Джейк и в собственоръчно написаното си завещание, затова нямаше почти никакво съмнение, че Стилман Ръш и другите двама добре облечени господа с него бяха дошли да проверят инвестицията си. Обикновено момчетата по застраховането работеха на двойки. В изпълнението дори на най-рутинните юридически дейности участваха двама: двама подаваха документите в съда, двама се явяваха за вписване в регистъра, двама идваха за едно обикновено изслушване, двама сновяха с колата напред-назад и, разбира се, двама бяха нужни за раздуване на сметката и повишаване на хонорарите. Големите адвокатски фирми боготворяха липсата на ефективност: колкото повече часове се работеше, толкова по-високи бяха хонорарите.

Но трима души? На погребение по бързата процедура в това затънтено място? Впечатляващо и възбуждащо. Това означаваше пари. За Джейк нямаше никакво съмнение, че тримата са пуснали хронометрите си още на тръгване от Тюпълоу и сега седят тук и се преструват на опечалени за по двеста долара на час. Според последните думи на Сет някой си Луис Макгуайър беше изготвил завещание през септември 1987 г. и Джейк допускаше, че въпросният господин е един от тримата. Джейк не познаваше Макгуайър, но тогава във фирмата бе имало много адвокати. След като те бяха изготвили завещанието, естествено, допускаха, че те ще извършат и легализирането му.

Джейк си представи как утре отново ще дойдат, най-малко двама, а може би поредното трио, как всички заедно ще занесат документите в канцеларията на гражданското отделение на втория етаж на неговия съд и как самодоволно ще осведомят Сара или Ева, че са дошли, за да отворят завещанието на господин Хъбард за легализиране. Сара — или Ева — едва ще сдържи усмивката си и ще добие озадачен вид. Ще се разместват документи, ще бъдат задавани въпроси и после — огромна изненада: малко сте закъснели, господа. Завещанието вече е отворено!