Обичай ближния си [bg]

— Така! Виждате ли? Щяхте да спечелите, съседе… Докъде бихте стигнали с трите попа?

— С три попа бих стигнал до луната — отговори сърдито мургавият.

— Сбърках — каза Щайнер. — Помислих, че имам само три дами. Четвъртата сметнах погрешно за вале.

— Каква игра!

Сега раздаваше мургавият. Щайнер получи попа и изтегли четвъртия. Заложи петнайсет шилинга, след това обяви, че пасува. Дебелият си пое шумно дъх.

Щайнер бе спечелил около деветдесет шилинга, а оставаха още два рунда.

— Какво имате този път, съседе? — Мършавият се опита набързо да погледне картите на Щайнер, който чукна ръката му.

— Такъв ли е тукашният обичай? — запита той.

— О, извинете! Но човек става любопитен, нали знаете.

При следващото раздаване Щайнер загуби осем шилинга. Той не искаше да залага вече. После взе картите и ги разбърка. Разбъркваше ги много внимателно и постави трите попа под колодата, за да може да ги даде на дебелия. Фокусът сполучи. Мургавият играеше само привидно. Дебелият изтегли една карта. Щайнер му даде последния поп. Дебелият преглътна и се спогледа с другите. Щайнер използва тази минутка за фокуса с асовете. Хвърли три от картите си и взе последните два аса, оставени на горния край на колодата.

Дебелият почна да залага. Щайнер сложи картите си и продължи колебливо играта с него. Мургавият дублира. Когато стигнаха до сто шилинга, той се отказа от играта. Дебелият повиши залога до сто и петдесет.

Щайнер не го последва. Не беше напълно сигурен в положението си. Знаеше, че дебелият има четири попа, но не знаеше каква е петата му карта. Ако е най-високата, Щайнер беше загубен. Мършавият почна да се върти на стола си.

— Мога ли да погледна? — запита той, като простря ръка към картите на Щайнер.

— Не. — Щайнер сложи ръка на картите си. Учудваше го това явно безсрамие. Слабият щеше да претелеграфира веднага на дебелия с крака си какви карти има Щайнер.

Дебелият почна да става неуверен. Щайнер беше толкова предпазлив досега, че сигурно имаше силни карти. Забелязвайки колебанието, Щайнер увеличи залога. Дебелият спря на сто и осемдесет. И сложи на масата четирите попа. Щайнер въздъхна с облекчение и обърна четирите аса.

Слабият свирна през зъби. После загледа мълчаливо как Щайнер прибира парите.

— Ще изиграем още един рунд — обади се внезапно и рязко мургавият.

— Съжалявам — каза Щайнер.

— Ще изиграем още един рунд — повтори мургавият, като издаде напред брадичката си.

Щайнер стана.

— Друг път.

Той отиде да плати на касата. След това бутна на съдържателя една сгъната стошилингова банкнота.

— Предайте ги на Фред, моля ви.

Съдържателят вдигна учудено вежди.

— На Фред ли?

— Да.

— Добре. — Съдържателят се ухили. — Момчетата си го заслужават! Тръгнаха на лов за скумрия, а срещнаха акула.