Игри на злото [bg]

Дванайсет

Алекс потегли обратно за Крадли Хийт, впечатлена от собствената си адаптивност. В научната й работа разочарованията не бяха рядкост. Да, Шейн я беше подвел, но тя беше съумяла да обърне ситуацията в своя полза, при това без никой да разбере.

В изследователския й проект нямаше как да се мине без жертви; до ден-днешен Алекс беше жертвала мнозина в името на собствения си интерес и резултатът от подобни решения беше неизменно добър. Разочарованията бяха един от рисковете на професията й, но пък тя беше изключително изобретателна.

Като сега например. След случилото се снощи беше напълно оправдано днес да се отбие отново в „Хардуик Хаус“, за да провери как вървят нещата, пък ако се случеше да попадне на Бари, денят щеше да се окаже изключително ползотворен.

Имаше нужда от работа, която да отвлича мислите й от Рут. Налагаше се да приеме, че нямаше да получи повече подробности преди следващия сеанс с нея. Убийството на Харис беше във всички новини, но полицията никога нямаше да разплете случая навреме, особено ако Рут я беше послушала за всичко и се беше отървала от ножа.

Денят беше слънчев, но ветровит. Дърветата се люлееха, а вятърът отнасяше последните следи от зимата.

Алекс се отби до първия супермаркет и накупи различни видове евтини пасти и сладкиши. Не струваха много, а щяха да са от голяма полза за образа й на загрижен за пациентите си терапевт.

Отби пред „Хардуик Хаус“ и забеляза още няколко коли на алеята. Бяха почивни дни и обитателите на приюта имаха посетители.

— Нося нещо да се подкрепим! — обяви Алекс с влизането си в кухнята. Дейвид се обърна да я погледне: държеше мобилния в ръка, но не говореше. Натисна бутона за прекъсване на разговора и поклати глава.

— Всичко наред ли е?

— Защо идваш пак днес?

— О, така ли било? Вземам си пастите тогава и си тръгвам — отвърна тя палаво.

— Извинявай. Не исках да прозвучи така.

— Просто исках да проверя дали Малкълм и Шейн са добре — понякога и сама се удивляваше на това колко убедителна можеше да бъде. Ни най-малко не й пукаше за двамата загубеняци, но виж, Бари беше друга работа.

— Малкълм изглежда така, сякаш е изкарал десет рунда срещу Майк Тайсън, а после го е блъснал хладилен камион, но като цяло е добре. Струва му се, че е постъпил много мъжки, като не се обади в полицията снощи. Сестра му е с него в общата стая. Яко ми три сол на главата как съм допуснал това да се случи, но малко се поуспокои, като разбра, че Шейн вече не е тук.