Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Тича неуморно през цялата нощ и спря, за да почине, едва когато слънцето изгря. Отдавна познаваше нрава на Блакмуър — генералът несъмнено щеше да изпрати войниците си да го търсят. Вероятно щеше да вдигне и някоя от прословутите летящи машини на хората. Трал не ги беше виждал никога и малко се съмняваше, че съществуват, но ако наистина ги имаше, Блакмуър непременно щеше да използва и тях, за да подгони избягалия си шампион.
Отново се замисли за Тарита, надявайки се отчаяно, че никой няма да разбере за нейното участие в среднощното му бягство.
През целия си живот досега Блакмуър никога не е бил толкова разярен. Това говореше само по себе си, имайки предвид неговия характер.
Ударите на камбаната го бяха изстреляли от меката постеля — тази нощ бе спал сам, защото Тарита беше споменала, че е неразположена — и за свой ужас, той бе видял през прозореца издигащите се от вътрешния двор оранжеви пламъци. Навличайки първите попаднали му дрехи, той беше изхвърчал светкавично навън, присъединявайки се към хората от Дърнхолд, които трескаво се опитваха да потушат пожара. Отне им няколко часа, но когато тънката розова ивица на зората разкъса нощния мрак, от огнения ад беше останала само купчина тлеещи въглени.
— Цяло чудо е, че няма пострадали — каза Лангстън и обърса челото си. Бледото му лице беше почерняло от сажди. Блакмуър предположи, че и той самият едва ли изглежда по-чист. Всички наоколо бяха изтощени и опушени. Слугите ги чакаше сериозно чистене и пране през идващия ден.
— Дори животните са невредими — отбеляза Тамис, приближавайки се към тях. — Няма начин да са се измъкнали сами. Не можем да бъдем сигурни, милорд, но ми прилича на умишлен палеж.
— В името на Светлината! — ахна Лангстън. — Наистина ли смяташ така? Кой би пожелал да причини такова нещо?
— Ако започна да изброявам всичките си врагове, няма да ми стигнат пръстите на ръцете и краката — изръмжа Блакмуър. Има достатъчно нехранимайковци, които ми завиждат за моя ранг и за моя… В името на Лотар! — внезапно го прониза лошо предчувствие. Лицето му пребледня под слоя от сажди. Лангстън и Тамис го зяпнаха учудено.
Без да губи време да обяснява своите подозрения, той скочи от каменните стъпала, върху които беше седял, и хукна към крепостта. Неговият приятел и слугата му го последваха с викове: „Блакмуър, чакай!“ и „Милорд, какво става?“.
Генералът нямаше време за тях. Тичаше надолу по коридорите, после изкатери на бегом стълбищата и се спря едва когато стигна пред натрошените дървени отломки — единственото, което бе останало от вратата към килията на Трал. Най-лошите му страхове се бяха сбъднали!
— Проклети да са всички! — изрева той. — Някой е откраднал моя орк! Тамис! Искам хора, искам коне, искам летящи машини… искам Трал да ми бъде върнат незабавно!
Трал се пробуди с падането на нощта. Беше изненадан от това колко дълбоко беше спал и колко живи бяха всичките му сънища.
Остана още малко да се излежава върху меката трева, наслаждавайки се на нежния ветрец, който галеше неговото лице. Ах, свободата беше толкова сладка! Направо скъпоценна! Сега разбираше онези, които предпочитаха да умрат, вместо да живеят като затворници.
Едно копие бодна врата му и над него се надвесиха лицата на шестима мъже.
— Ти! — каза единият от тях. — Ставай!
Докато двамата пазачи го влачеха обратно към останалата част от групата, Трал не спираше да ругае собствената си глупост. Как бе могъл да допусне това?! Да, наистина искаше да види лагерите, но от безопасно място извън оградата. Искаше да бъде само наблюдател, а не да споделя съдбата на затворниците!
Беше се опитал да избяга, но четирима от войниците бяха на коне и го бяха настигнали почти веднага. Бяха използвали мрежи, с които го бяха омотали и повалили на земята. Трал остана засрамен от това колко бързо и ефикасно бяха успели да го обезвредят. Сега беше твърде късно да се съпротивлява, пък и не хранеше никакви илюзии, че тези мъже щяха да платят на лечител, ако той бъдеше наранен по време на схватката.
От друга страна, едва ли имаше по-добър начин да се срещне с останалите орки от това да бъде в един лагер с тях. Беше слушал толкова много разкази за свирепата им, войнствена природа! Сигурно ги изпълваше желание да избягат от своя плен. А той беше научил много неща от книгите и несъмнено можеше да им помогне!