Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
Трал кимна, онемял от мъка. Той беше очаквал, че Тари ще му липсва, но след този последен разговор болката от раздялата ставаше непоносима.
Тя отново избърса своите очи и заговори с по-равен глас.
— Напълних тази торба с храна, сложих и няколко меха с вода. Успях да открадна една кама. Не посмях да взема неща, чиято липса можеше да бъде открита. И последно, искам да вземеш това — тя наведе глава и свали една сребърна верижка от дългата си шия. На тънкото синджирче се поклащаше полумесец. — Недалеч от тук има едно старо дърво, поразено от гръмотевица. Блакмуър ми разрешава да се разхождам насам, когато си поискам. Поне за това съм му благодарна. Ако някога минеш отново по тези краища и си изпаднал в затруднение, постави огърлицата в дънера на старото дърво и аз ще дойда в тази пещера още същата вечер, за да ти помогна, с каквото мога.
— Тари… — Трал погледна нещастно към нея.
— Побързай — тя хвърли загрижен поглед надолу, в посока към Дърнхолд. — Измислила съм обяснение за своето отсъствие, но ще бъде по-лесно, ако се върна навреме.
Те се изправиха и се загледаха с неудобство един в друг. Преди Трал да разбере какво става, Тарита пристъпи напред и обгърна грамадното му тяло с тъничките си ръце дотам, докъдето успя да стигне. Лицето й се притисна към неговия корем. Трал се напрегна — всеки телесен допир в миналото бе означавал нападение. Преди никога не беше прегръщан по този начин, но сега разбираше, че това е знак на привързаност. Следвайки своите инстинкти, той погали нежно косата на момичето.
— Наричат те чудовище — промълви тя с дрезгав глас и отстъпи назад. — Но чудовищата са те! Сбогом, Трал.
Тари се обърна, прихвана полите си с ръка и затича обратно към Дърнхолд. Трал остана загледан след нея, докато тя не изчезна от неговия поглед. После прибра внимателно скъпоценната сребърна верижка в своя вързоп и го пъхна при останалите си вещи.
Повдигна торбата и установи, че беше много тежка. Учуди се как Тарита бе успяла да пренесе този товар от дома си дотук. Метна багажа през рамо и излезе от малката пещера.
И после Трал, бившият роб, закрачи към своята съдба.
Седем
Трал се бе досетил, че Тарита нарочно му беше показала местата на концентрационните лагери, за да може той да ги избягва. Беше му предложила да се опита да открие свободните орки. Но Трал изобщо не беше сигурен, че наистина са останали живи „свободни орки“. Може би изпълнените с копнеж за битки войници просто си ги бяха измислили.
Джарамин го беше научил да разчита карти и сега за него не представляваше проблем да се ориентира по пергамента, който му бе дала Тарита.
Насочи се право към един от лагерите.
Не избра най-близкия до Дърнхолд, тъй като съобрази, че Блакмуър щеше да изпрати преследвачи около крепостта, веднага щом откриеше, че го няма. Вместо това Трал се спря на един лагер, който се намираше малко по-далече, на около десет левги от мястото, където бе израсъл.
Младият орк знаеше съвсем малко за лагерите и при това го беше научил от хора, които ненавиждаха неговия народ. Докато тичаше леко и неуморно през трънаците, мислите му препускаха бясно. Как ли щеше да се чувства заобиколен от толкова много орки, струпани на едно място? Щяха ли те да разберат езика му? Дали нямаше да му се наложи да общува с тях на най-примитивно ниво заради човешкия си акцент? Щяха ли да го предизвикат? Той нямаше желание да се бие с никого, но от всичко, което знаеше за орките, най-добре беше запомнил, че те са свирепи, горди и неудържими бойци. Трал също беше отличен воин, но дали това щеше да бъде достатъчно срещу тези легендарни същества? И дали щеше да издържи достатъчно дълго в една битка, за да ги убеди, че не е техен враг?
А може би щеше да се натъкне на клана, чийто символ беше бялата вълча глава върху синьо поле… Нали Блакмуър му беше казал, че са го намерили близо до Дърнхолд.
Заля го въодушевление. Толкова хубаво щеше да бъде, ако срещнеше някой от своето семейство!
Левгите оставаха зад гърба му една по една. От време на време поглеждаше към звездите, за да определя правилната посока. Не го бяха учили да се ориентира по този начин, но в една от книгите, които тайно му бе изпращала Тарита, се говореше за небесните светила и тяхното разположение. Трал ги беше изучил из основи по същия начин, по който бе погълнал всяко друго късче знание, което му беше попадало.