Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
В ума й се появи образът на Малфурион — едновременно успокоителен и плашещ. Той нямаше да се откаже от опитите да я спаси. Щеше да дойде за нея, независимо от опасността за самия него. Всъщност тя добре съзнаваше, че Малфурион би се пожертвал на секундата, ако това ще означава нейната свобода.
И Тиранде Уиспъруинд с нарастващо отчаяние осъзнаваше, че няма нищо, което тя на свой ред да е способна да стори, за да предотврати това.
Малката горичка беше най-доброто, което Малфурион можеше да намери. Трябваше му мирно и тихо място, където да се опита да достигне Ценариус. Друидът седна със скръстени крака на земята и се вгледа отново в растителността около себе си. Пламтящият легион не беше достигал до това място, но покварата им се простираше достатъчно надалеч, за да достигне живота тук. Дърветата вече усещаха приближаващата се гибел и бавно се подготвяха за нея. Повечето от дивите животни бяха избягали. Цареше тишина.
Опитвайки се да игнорира това, Малфурион затвори очи и насочи съзнанието си към полубога. Разпростря ума си и призова Ценариус, опитвайки да си представи образа на божеството.
И за негова изненада полубогът реагира незабавно. В главата му се появи ясна картина на горския господар — огромна фигура, която се извисяваше над нощните елфи, таурените, фърболгите и дори демоните. На Пръв поглед във външността му имаше известни сходства с тази на Малфурион, защото лицето и гръдният му кош бяха като на нощен елф, макар и с много по-мускулеста конструкция. Но отвъд това Ценариус не приличаше на нито едно друго същество. От кръста надолу тялото му бе на огромен и великолепен елен. Четири силни крака, завършващи с копита, поддържаха високата му над три метра фигура. Те му даваха скоростта на вятъра и ловкост, каквато никое животно не притежаваше.
Очите на Ценариус бяха от чисто злато, а мъхестозелената му коса, се спускаше по раменете. И в нея, и в дългата му брада растяха клечки и листа. От челото му — и както Малфурион забеляза изненадано, точно където растяха и неговите израстъци — се издигаха два величествени рога.
„Знам защо ме призова“ — каза полубогът.
„Има ли нещо, което мога да сторя, за да се противопоставя или поне да избегна магията на черния дракон?“
„Той е хитър, а лудостта му го прави още по-хитър — отвърна Ценариус, макар и устата му в ума на Малфурион да не помръдваше. Той бе само видение, върху което друидът да фокусира ума си, нищо повече. Истинският властелин на горите се намираше на мили разстояние. — Но аз зная за драконовия вид неща, които той може и да не осъзнава.“
Малфурион не попита Ценариус откъде може да знае такива неща. От това, което бе научил, божеството вероятно беше дете на зеления дракон Изера, Онази що сънува, чието ято обитаваше Смарагдовия сън. Това, че великият Аспект може би беше поверила на сина си някои от най-съкровените си тайни, не изненадваше нощния елф.
„Смарагдовият сън има пластове, Малфурион. Слой след слой. Онази що сънува ги откри благодарение на опита си. Земният пазител едва ли ще знае за тях. Ти може би си в състояние да ги използваш като пътека, за да избегнеш защитите му и да се предпазиш поне временно от вниманието му.“
Това беше неочаквано. Надеждите на Малфурион отново се възвърнаха. Ако успееше в това начинание, може би щеше да успее да проникне и в двореца. Но сега трябваше да се концентрира върху настоящата мисия. Макар сърцето му да копнееше да спаси Тиранде, съдбата на народа му, а също и тази на таурените, земните и останалите, бе от много по-голямо значение. Тиранде щеше първа да му каже това.
Което по никакъв начин не намаляваше чувството му за вина.
„Мога ли бързо да науча как да правя това?“ — запита той.
„Ти да. Всъщност това е само въпрос на перспектива… виж…“
Образът на Ценариус махна с ръка… и пред двамата се разкри идилична картина. Липсваше дори най-дребното несъвършенство. Малфурион разпозна хълмове и долини, които в смъртния свят бяха опустошени до неузнаваемост от Пламтящия легион. Смарагдовият сън обаче показваше света такъв, какъвто е бил при създаването си.
Друидът се огледа, но не видя нищо, което да не е усещал и преди.
„Ти забелязваш кулминацията, но дори съвършенството има своите пластове. Наблюдавай…“
Ценариус се пресегна, а ръката му, докосваща света, беше гигантска. Властелинът на гората сграбчи част от полето… и сякаш преобърна целия пейзаж с главата надолу.