Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Санитарите дадоха на Питър две дози активен въглен, качиха го на линейката и го откараха в баптистката районна болница „Йоан Кръстител“, където щяха да му изпомпят стомаха и да се срещне с представителите на Агенцията за защита на децата, които щяха да се погрижат за настаняването му.

Бетингър изнесе поставените в плик доказателства в пурпурния коридор и затвори вратата. Неколцина ококорени старци стояха наоколо и обсъждаха случилото се.

— Управлението на полицията иска да благодари на тези, които съобщиха за това престъпление.

Един от старците беше толкова възторжен, сякаш беше станал свидетел на възкресението на водевила. Глътна поредното желирано мече и отговори:

— Няма защо.

— Благодарение на вас Питър Валески ще отиде на безопасно място. — Бетингър каза това убедено, макар да изпитваше съмнение в системата от приемни семейства на място като Виктъри. Щом настаняха детето, щеше да го посети, за да прецени на място.

Детективът слезе по стълбите, прекоси фоайето и излезе на двора. Докато крачеше към сребристата кола, помаха на Рачешката глава, който отново се пързаляше със скейта по бетонираните алеи на двора.

Младежът му кимна в отговор.

Бетингър се качи в сребристата кола, затвори вратата и погледна към Доминик. Мислите на едрия мъж бяха на Юпитер.

— „Сечуански дракон“ — каза детективът, докато си слагаше предпазния колан.

Доминик натисна бутона на запалването, включи на скорост и завъртя волана. С мъркане луксозната кола се отдели от бордюра.

И двамата мълчаха, докато минаваха край общинските жилища и влязоха в района на центъра. Там Доминик избягна един умрял гълъб и на следващата пряка заобиколи неговите племенник и племенница.

— Зволински ще научи ли за това? — попита Доминик. Гласът му беше далечен и унил.

— Рачешката глава ми се стори наред.

— Рачешката глава?

— Ръката му изглеждаше наред. Тази, която изви.

— Нямах това предвид.

Бетингър продължи да се прави на глупак.