Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
Смачка с отвращение втората цигара, която си беше запалил, събра съдовете от вечерята и ги изплакна. После се облече, взе двата куфара и моряшкия сак и се отправи за летището.
Там пристигна много рано. Машината, от Маями имаше закъснение повече от два часа поради бурна атмосферна депресия над Гълфстрийма. И обратно нямаше да може да мине през Хюстън, а се налагаше отклонение през Мемфис.
Позвъни на Луси, за да се сбогува с нея. Беше много заета и така като че ли стана по-добре.
Най-после към шестнадесет часа машината излетя, а когато кацна в Маями, беше вече тъмно. След прашния сух въздух в Ню Мексико задушната атмосфера на Флорида го плесна по лицето като с мокра топла кърпа.
— Майор Стенли? — извика го един цивилен на изхода.
— Да, аз съм — каза той.
— Моля да ме последвате!
— Багажът ми е все още…
— Ще се уреди. Ако обичате да ми дадете билета си, господин майор.
— Но…
— Името ми е Уолтън, командир Алън С. Уолтън от военноморските сили, засега командирован към НАСА.
Чакаме ви повече от два часа.
— Самолетът имаше закъснение.
— Известно ни е, господин майор.
Командирът, изглежда, беше от най-усърдните. Стив констатира, че този човек от флотата не му е симпатичен, а той, сякаш отгатнал мислите му и като че да поправи неприятното впечатление, което бе създал, се обърна и му се усмихна. Но това беше само една оскъдна усмивка.
Момчето излъчва чар като хладилник, каза си люто Стив, а после се запита как ВМС са стигнали дотам да сътрудничат на НАСА. От самото начало те ловяха във водата само приводнилите се капсули на космическите кораби, а напоследък — изразходваните ракетни степени на «совалките», за което им плащаха добре, но че предоставяха на НАСА и гидове за пристигащи астронавти — това беше нещо съвършено ново. Ако ВМС търсеха хора за експериментите си «Сийлаб», то при него са попаднали на грешен адрес — закле се веднага да вземе обратния самолет за Елбъкърк.
Отведоха го в една зала в старата част на летището, предназначена иначе за транзитните пътници на второ- и третостепенните самолетни линии. Имаше насъбрани около петдесетина мъже. Възрастен келнер с побелели коси, с виненочервен жакет, светли габардинени панталони и платнени обувки, който приличаше по-скоро на уволнен кабаретист, събираше празни бутилки от кока-кола и бира и изпразваше препълнените пепелници в голяма ламаринена кутия.
Стив се огледа дали няма да открие някоя позната физиономия, когато чу приятелски глас:
— Трябваше да се сетя, че не може да не повикат и стария Стив.
Нямаше грешка — беше Джеръм Банистър, с когото бяха завършили обучението си при НАСА, едър, широкоплещест мъж в началото на четиридесетте, с изпъкнали скули, искрящи черни очи и тен като на момчетата по рекламите на «Марлборо». Той потупа Стив сърдечно по рамото. Не бяха се виждали повече от две години. Банистър се уволни от НАСА едновременно със Стив и стана инструктор в едно частно училище в Тусон. Смяташе да седи там, докато събере пари, за да си обзаведе собствено училище за летци.
Придружаваше го млад, възпълен мъж с рядка руса коса, с доволна, малко глуповата усмивка на червендалестото лице и с предизвикателно засукани рижави мустаци, с които явно се гордееше. По всичко личеше, че се е лепнал за Джеръм като репей за вълнена жилетка.
— Харалд Олсен — представи го Банистър. — Най-добрият авиоинженер, когото познавам. Пъхни му кутията с инструментите в ръце и му дай мъничко време, ще ти накара и автобус да полети.
Русият младеж кимна въодушевено и доволно се изкиска. Стив така се стъписа от тази му реакция, че за секунди го изгледа безмълвно, после му кимна любезно. Момъкът му се стори чудак, ако не и откачен. Странно, Джеръм имаше навика да подбира приятелите си и доста се скъпеше на похвали. Може и да си бяха пийнали.
Едва сега усети каква жажда го мъчи, но не му оставиха време да си поръча нещо. Присъствуващите явно бяха чакали само неговото пристигане, защото не минаха и три минути, когато с два автобуса на летището ги отведоха до един стар 737 [13], застанал някъде встрани, чартърна машина, обслужваща източните авиолинии.
13
Боинг 737 — известна мярка големи пътнически и военни самолети на САЩ. — Б.р.