Последният ден на Сътворението

Още след третия полет Стив се чувствуваше като каруцар, когото ругаеха разни нервни металурзи, биолози, географи, метеоролози и астрономи, повечето от които ужасно трепереха за сигурността на своите кутии с инструменти и за собствената си персона, и хвърляха вината върху него, ако нещо не функционираше както трябва. Когато при завръщането си от шестия полет обърна във въздушния океан добре натъпкания нужник и той изгоря като фойерверк, Стив беше взел вече своето решение. Завърна се при военновъздушните сили като инструктор — а и не беше единственият.

Така бе се озовал преди две години тук, в Ню Мексико.

Самолетният билет беше издаден за петък и по този начин Стив имаше още два дни време да си оправи работите. Малкото вещи, които притежаваше, лесно се събраха в два металически куфара и един моряшки сак. На другия ден следобед той се обади по телефона на Луси, с която ходеше едва от половин година. Тя беше страшно умно момиче в края на тридесетте, с червеникавокафяви коси и предизвикателно зелени, малко раздалечени очи. Работеше в Елбъкърк [11] като секретарка в една адвокатска кантора.

Щом взе командировъчните, един джип на военновъздушната база го откара в града, след което едно такси го свали близо до кантората.

Като повечето мъже, Стив харесваше високи жени и Луси със своите метър и седемдесет и девет напълно отговаряше на изискванията му. Тя го наричаше на шега Франки-бой заради далечната му прилика с Франк Синатра в старите филми, като «Прокълнат завинаги» или «Мъжът със златната ръка», твърдеше, че сигурно в жилите му течала италианска кръв. Стив не можеше да си представи как някой италианец се е забъркал в набожната баптистка фамилия Стенли, но трябваше да се съгласи, че външността му явно говореше за това. На млади години родителите му често бяха пребивавали в Европа. Той едва помнеше майка си, знаеше я почти само от разказите на баща си. Тя беше загинала при злополука, когато той нямал още две годинки. Само гласът й лежеше някъде дълбоко в съзнанието му, един чист, ясен, мелодичен глас, който Стив, кой знае защо, свързваше с багрите на есенна шума и дъха на презрели плодове в тихите слънчеви следобеди.