Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Тя замислено потупа брадичката си.
Джо категорично отказваше да говори за инцидента, при който е пострадал. При споменаването на пълния с войници взривен хеликоптер цялото му тяло се бе стегнало, сякаш е присъствал на катастрофата. Но едва ли бе възможно. Той беше висш офицер.
И все пак един тюлен бе оцелял при това фиаско. Бил е преследван дни наред от бунтовниците талибани, а по-късно е открит и спасен. Но едва ли би могло да е Джо.
Или все пак би могло…
Пени с интерес се обърна към компютъра си. Придвижи стола напред и намери в интернет статии за ужасяващата история. Докато преглеждаше бегло написаното, прочете: «Официалното изявление на военните гласи, че оцелелият е бил изхвърлен от ударната вълна на избухнал вражески снаряд, докато е водел престрелка с бунтовниците, след което се е търкалял дълго по планинския склон».
Ушите й забучаха. С всяка следваща дума увереността й се увеличаваше. Единственият оцелял беше Джо. Всичко изнесено във вестника съвпадаше: внезапното му завръщане у дома, физическото му състояние, нежеланието му да говори за случилото се.
— Боже господи — задъха се тя, най-сетне осъзнала защо така разпалено бе бранил територията си. Последното, от което би имал нужда в момента, бе публичност.
— О, Джо!
Пени се отпусна уморено на стола, представяйки си ада, през който бе преминал, и терзанията, които го измъчват в момента.
Желанието да го утеши беше непреодолимо. Но и обречено. Не искаше да се причисли към списъка на жените, с които бе имал връзка и които бе изоставил, нито пък щеше да се пребори с нежеланието му да я допусне близо до себе си. Единственото, което й оставаше, беше да му донесе физическо облекчение. Можеше да му помогне да възстанови тялото си. Но кой щеше да излекува наранената му душа?
Шеста глава
— Вие трябва да сте Монти.
Джо вдигна стреснато поглед от списанието, което разглеждаше, за да убие времето в чакалнята на медицинския център. Веднага бе забелязал възрастния мъж с бастун и треперещи ръце, който наблюдаваше всяко негово движение. Но бе предположил, че старецът е или изкуфял, или потънал в мислите си. И през ум не му бе минало, че се опитва да го разпознае.
— Да, сър — отмести списанието настрана. «Познаваме ли се отнякъде?», запита се мислено.
— Аз съм адмирал Джейкъбс — представи се непознатият.
Беше облечен в цивилни дрехи, на върха на яйцевидната му глава сребрееха няколко редки кичура коса. Адмирал. Джо веднага скочи на крака.
— Приятно ми е да се запозная с вас, сър — стегнато отдаде чест, на което другият отвърна неохотно.
— Свободно, командир — изсумтя той. — Тук съм в качеството на цивилно лице.
— Бихте ли искали да седнете, сър? — предложи му мястото си младият офицер, въпреки че всички столове наоколо бяха свободни.
— О, не. Когато седя, не се чувствам свободен. Връщат се неприятни спомени от Виетнам.
— Били сте военнопленник, сър?
— Дааа, бях. Прекарах сто и три дни в лагер насред джунглата на Южен Виетнам с потрошени колене. Врагът свали парашута ми.
— Много съжалявам да го чуя, сър — каза Джо, като продължаваше да стои прав. — Ако ми позволите да попитам, как ме познахте?
В продължение на няколко секунди адмирал Джейкъбс мълчаливо се взираше в него с бледосините си очи.
— Направих някои проучвания, синко — отвърна накрая. — Когато умират мои момчета, го приемам лично.
Джо преглътна с пресъхнало гърло. Чувстваше се неловко, че този човек го познава, макар самият той никога да не бе чувал за него.
Старецът присви очи.
— Питал ли си се някога дали има виновен за ада, през който си преминал?
Младият мъж леко се олюля.
— Да, сър — призна и за първи път осъзна, че всъщност обвинява единствено себе си. Ако бе оставил Хърли да си свърши работата или бе отложил мисията с няколко дни, последиците нямаше да бъдат толкова тежки.
— Къде е бил хеликоптерът, когато най-отчаяно си се нуждаел от него? — с дрезгав глас продължи адмиралът. — И кой разумен военен би изпратил такава тежка машина в обстрелвана от бунтовниците зона? — Върху набръчканото му чело нервно запулсира вена. — Това е все едно да седиш насред бойното поле, да размахваш ръце и да крещиш: «Ето ме! Тук съм! Застреляйте ме!» — От единия ъгъл на гневно изкривената уста запръска слюнка.
Вероятността друг да носи вината накара Джо да изпита едновременно удивление и облекчение.
— Моят син беше в Трето десантно експедиционно обединение — неочаквано каза възрастният мъж.