Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Всичко това нямаше значение — беше важно едно: Карелен вече не смяташе за нужно да демонстрира своята сила. Той отхвърли психологическото оръжие.
— Корабът се движи! — прелетя мигновено по цялата планета вестта. — Отива на запад!
Бавно, с не повече от хиляда километра в час корабът се спускаше от разредените височини на стратосферата към просторната равнина за втората среща с историята на Земята. Той послушно замря пред нетърпеливите камери и пред погледите на хиляди зрители — малко бяха хората в многолюдната тълпа, които можеха да видят всичко така добре, както милионите по света, втренчени в своите телевизори.
Изглеждаше така, сякаш земята ще се продъни под неимоверната тежест, но корабът бе леко задържан от неведомите сили, които направляваха и полета му сред звездите.
На двайсет метра над полето изпъкналият му борд се раздвижи като водна повърхност, появиха се вълнички — както при внезапен порив на вятъра над езеро — и в блестящата метална стена се откри голям вход. Вътре не можеха да различат нищо дори любопитните очи на камерите — беше тъмно, абсолютно тъмно, като в пещера.
От отверстието се появи широк блестящ трап и уверено се спусна надолу. Приличаше на монолитна метална лента с перила отстрани. Нямаше никакви стъпала, беше съвсем гладка — като писта за кънки — и сякаш по обичайния начин никой не можеше нито да се качи, нито да слезе.
Целият свят не сваляше очи от тъмния отвор, в който все още не се забелязваше никакво движение. После от някакво скрито място прозвуча не много високо незабравимият глас на Карелен. Той произнесе най-неочакваните думи:
— Долу до трапа има деца. Бих искал две от тях да се качат тук и да се запознаят с мен.
Настъпи кратка тишина. Сетне от тълпата прибягаха момченце и момиченце, и без ни най-малко да се смущават, се насочиха към лентата, готови да влязат в космическия кораб — и в историята. След тях се втурнаха и други деца, но се спряха, когато Карелен каза със смях:
— Засега двамата стигат.
Неудържими, предвкусвайки удивителното приключение, те двамата — на не повече от по шест години — скочиха върху металния скат. И тук се случи първото чудо.
Като махаха весело с ръце на тълпата и на разтревожените си родители, които сякаш късно си спомниха легендата за Царя на плъховете, децата бързо се издигаха по стръмния наклон. Но те не направиха нито крачка и скоро се видя, че не стоят вертикално към земята, а са под прав ъгъл към трапа. Той имаше собствена сила на привличане, независимо от Земното притегляне. Децата се радваха на това чудо и без да разбират какво ги придвижва нагоре, потънаха в глъбините на кораба.
За двадесет секунди целият свят притихна, замря — после никой не можеше да повярва, че тишината е продължила толкова много време. После огромното отверстие сякаш се приближи и на слънчевата светлина се появи Карелен. На лявата му ръка седеше момченцето, а на дясната — момиченцето. И двамата бяха погълнати от играта си — така ги занимаваха крилете на Карелен, че те дори не погледнаха надолу към тълпата.
Да, Свръхвладетелите бяха тънки психолози — бяха се лишили от малко свои чувства и умело бяха подготвили човечеството за този ден.
Всичко изглеждаше точно така. Крилете с кожена ципа, късите рогца, опашката с остър триъгълен край, като връх на стрела — всичко си беше на мястото. Оживя и изскочи от неведомото минало най-страшното предание. И ето, в пълното си величие то се усмихваше под слънчевите лъчи, огромното му тяло блестеше, изваяно сякаш от черно дърво, а към плещите му се бяха прилепили доверчиво две човешки рожби.
Шест
Петдесет години бяха голям срок — за това време планетата и нейните жители можеха да се променят до неузнаваемост. Нужни бяха само познаване на обществените закони, ясна цел и могъщество.
Свръхвладетелите притежаваха всичко това. Макар че крайната им цел си оставаше загадка, познанията и могъществото им бяха очевидни.
Могъществото им приемаше различни форми. Малко от тях бяха явни за хората, с чиито съдби сега се разпореждаха Свръхвладетелите. Всеки виждаше каква мощ е скрита в исполинските кораби, но зад тази явна сила се таеше друго, далеч по-фино оръжие.
— Няма неразрешими задачи — беше казал някога Карелен на Стормгрен.
— Звучи доста цинично — усъмни се Стормгрен. — Малко напомня известната сентенция „Правото е на страната на силния“. Видя се, че този, който в миналото е пускал в ход силата, все едно нищо не е успял да реши.
— Работата е в това, че тя трябва да се използва правилно. Вие никога не сте притежавали нито истинската сила, нито знанията да я прилагате правилно. При това всяко решение може да се осмисли или да не се осмисли. Да допуснем, че някоя от вашите държави начело с някакъв фанатик опита да въстане срещу мен. Съвсем безсмислено би било да отвърна на подобна заплаха с няколко милиарда конски сили във вид на атомна бомба. Ако пусна в ход тази бомба, задачата ще бъде решена веднъж за винаги. Но както казах, ще бъде решена без смисъл, дори ако в това решение няма други недостатъци.