Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Всички момчета имат големи крака. Тази вечер Клер ще спи в моето легло. Искаш ли да му правиш компания?
Кимбол изкрещя и скочи от радост, а Сора отстъпи настрана.
— Готово ли е месото?
— Да. О, какво ти е на лицето? — Кимбол се качи на леглото и предпазливо промълви: — Не е толкова лошо, не е като при падането от напречната греда в хамбара.
— В хамбара? — попита Сора.
— Ох! — Кимбол се смути и Клер го удари.
— Дядо ти знае ли за това?
— Той искаше да ти кажем, че Клер е паднал от коня — отговори Кимбол, радостен от възможността да прехвърли вината на по-яки рамене.
Сора въздъхна, но не спря да се подсмихва. Момчетата доволно се спогледаха, когато тя тръгна към вратата.
Внезапно в Клер заговори съвестта.
— Къде ще спиш тази нощ?
Застанала на вратата, тя отговори:
— Не зная дали ще спя. Изглежда, вечерята ще се проточи.
Надвесена над парапета на галерията, Сора слушаше разговора от масите долу и въздишаше. Лорд Питър не беше оправдал очакванията. Войната беше тема на деня и тя преобладаваше в разговора. Той не успя да избегне темата, а и тя се съмняваше дали изобщо се бе опитал. Битки, войни, рицари, войници. Маневри, бойни коне, оръжие, отбрана. Лорд Питър, Реймънд, Никълъс, Артър и Чарлз спореха и се съгласяваха, предлагаха и опровергаваха с яростта на тренирани мъже, чийто живот и чест зависят от способността им да се бият, което и правеха.
Уилям не продума нито дума. Само звънът на каната от чашата му напомняше за неговото присъствие.
Тя слезе по стълбите и отиде в ъгъла, където спеше Була. Настроението й беше потиснато от зловещото мълчание на нейния ученик. Мод се изправи до Сора и сложи ръка до ухото си, за да чуе казаните шепнешком нареждания. Бартли също се появи и кимна с разбиране. Когато рицарите станаха, към тях веднага се приближиха домашните прислужнички, за да ги заведат по стаите им. След много въздишки и искрени стонове на умора и преситеност Реймънд, Никълъс, Чарлз и Артър последваха жените към стаите за спане.
Лорд Питър тръгна след тях, но спря.
— Идваш ли, Уилям?
— Не сега. — Приятният глас не изразяваше никакви чувства.
— Тази вечер не беше много приказлив.
Сора стисна зъби при това незачитане на болката на сина от бащата и неговия несполучлив опит да поправи грешката, която не съзнаваше, че бе сторил.
— Теб това не те разстрои, нали, че обсъждахме неща, които… — Гласът му постепенно заглъхна.
— Не, татко, чувствам се чудесно — отговори Уилям уморено, като леко сливаше думите.
— Не сме имали намерение да те разстройваме.
Мод използва момента.
— Елате, лорд Питър — каза тя. — Аз ще ви сложа да си легнете.
— Но… — Лорд Питър беше изненадан.
— Хайде! — Тя го дръпна за рамото и той се препъна в нея, докато слушаше кратките обяснения, които тя му даде в отговор на неговия протест.
Сора слушаше и чакаше. Както беше разпоредила, крепостните бяха разчистили масите и вече излизаха от стаята. Мудното им движение разкриваше тяхното любопитство. С рязко движение на ръката си, тя ги накара да побързат.
Доволна, че всички мъже и жени щяха да спят тази нощ другаде, тя погали Була по ушите за кураж и отиде до масата. Като придърпа пейката до господаря си, тя тихо попита:
— Какво правиш?
— Лейди Сора! Каква приятна изненада — присмя се гой. — Колко забавно, че ти ще ми правиш компания в моето нещастие.
Сора мълчеше. Как ненавиждаше тя тази културна модулация на френски, този префинен акцент, който той използваше, за да подчертае по-ниското й социално положение.
— Какво правя ли? Защо, скъпа лейди, скъпа монахиньо, пия.
— И миришеш?
За миг той замълча, след което избухна в буен смях.
— Колко си умна. Почти като мъж.
Ръцете й стиснаха края на масата с такава сила, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
— По-умна от мъж. Достатъчно умна, за да зная, че с пиене нещата не могат да се променят към добро.
— А, ще се подобрят. Тази вечер съм щастлив.
— Така ли?
— Наистина съм щастлив — потвърди той припряно.
— Ами сутринта?
— Имам здрава глава. Никога не страдам от махмурлук. Сутринта ще се чувствам чудесно.
— Но все така ще си бъдеш сляп.
Чашата му издрънча на масата и по ръката й се разплиска пиво.
— По дяволите! Пия сляп вечерта, сляп се събуждам сутринта, каква е разликата? Така или иначе, аз съм половин човек.
— Какво искаш да кажеш?
— Не мога да воювам, не мога да защитя земите си, не мога да ръководя обучението на сина ми в рицарско майсторство, не мога да имам оръженосец, не мога да яздя боен кон.
— Станалото — станало, счупените яйца не могат да станат здрави. Както сам каза в началото на вечерта, ти можеш да уреждаш сметките, можеш да раздаваш правосъдие.