Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Седнахме на два метра разстояние един срещу друг.
— Кой от двама ни ще прескочи другия? — попита Слофорк.
Беше тих и благ като спокойния ден наоколо, но от гледна точка на младостта ми изглеждаше ужасен, сякаш криеше страховита тайна. Усмихнах му се, без обаче да имам желание да ме прескачат и да ме унижават. Дълго време постояхме седнали един срещу друг като приятели.
— Кое е по-велико от Удоволствието? — ненадейно ме попита той.
Бях във възрастта, когато ти се иска да те мислят за равен, затова прикрих изненадата си и се включих в разговора, сякаш той беше цел на срещата ни.
— Страданието — отвърнах му, — защото прогонва удоволствието.
— Кое е по-велико от Страданието?
— Любовта — след кратък размисъл заявих аз, — щом като сме готови да споделим страданията на любимото същество.
— А кое е по-велико от Любовта?
— Нищо, Слофорк.
— Кое е Нищо?
— Това ще кажете вие — отвърнах аз.
— Ще го направя. Това тук е светът на Майстора. Като добър негов син той ще познае удоволствието, страданието любовта и ще бъде възнаграден. Но има и друг свят, който не е дете на Майстора, и не познава тези неща. Там цари друг порядък. Този свят наричаме Нищо. Само че Нищото е пак нещо.
Замълчахме.
— Чувал съм — започнах аз, — че вие отлично отглеждате и унищожавате органи.
— Занимание, което не ме задоволява. Всеки орган повтаря една и съща история. Искам да чуя нещо различно.
— Вярно ли е, както се говори, че мъдростта ви е на приливи и отливи? — попитах аз.
— Вярно е — отвърна магьосникът, — само че, който ти го е казал, е забравил да добави, че винаги взимат прилива за отлив.
— Опитът ми ме научи, че мъдростта носи само беди — рекох аз назидателно.
— Може би — съгласи се Слофорк. — Само че ти, млади момко, всъщност не знаеш това и никога няма да го узнаеш. Светът ще ти изглежда винаги величав и страховит същевременно. Никога няма да се издигнеш отвъд мистицизма… е, бъди щастлив по твоему.
Преди да успея да разбера какво се кани да направи, магьосникът спокойно скочи от пътеката в празното пространство… и полетя стремително към дъното на долината. Изпищях, хвърлих се на земята и затворих очи.
Често се питам коя от необмислените ми младежки забележки е предизвикала у Слофорк внезапното решение да се самоубие. Оттогава си забраних да говоря просто така, за удоволствие. Правя го само за да помогна някому.
Накрая стигнах до Марест. Изпълнен с ужас бродих из лабиринтите му четири дни. Страхувах се от смъртта, но повече се боях да не загубя свещеното си отношение към живота. Почти го обиколих и вече се канех да се поздравя, когато се натъкнах на третата необикновена личност през живота си — мрачният Муремейкър. Срещнах го при ужасни обстоятелства. В един буреносен и облачен следобед видях жив човек, увиснал във въздуха без видима подпора. Висеше пред скалистия бряг, а под нозете му зееше пропаст, дълбока триста метра. Покатерих се по-близо до него и го погледнах. Той ме забеляза и лицето му се изкриви в чудновата гримаса, с която като че се присмиваше на състоянието си. Видът му така ме порази, че не можех да съобразя какво става.
— Аз съм Муремейкър — от скрибуцащия му глас ме заболяха ушите. — Цял живот заставях другите да страдат, сега е мой ред. Двамата с Нукламп се скарахме заради една жена и той ме държи увиснал. Ще остана така, колкото време трае силата на волята му, но ако се умори — рано или късно и това ще стане, — ще падна в бездната.
Да беше някой друг, веднага щях да се втурна да го спасявам, обаче за Муремейкър ми беше известно, че е човекоядец и прекарва цялото си време като тормози, изтезава, убива и причинява страдания на другите за собствено удоволствие. Побързах да се отдалеча и не спрях да вървя до вечерта.
В Пулингдред срещнах Джойуинд. Цял месец се разхождахме и говорихме. Тогава открихме, че се обичаме твърде силно, за да се разделим.
Панаве млъкна.
— Покъртителен разказ — заключи Маскул. — Започвам да разбирам малко по-добре вашия свят. Интересува ме още нещо.
— Какво? — попита Панаве.