Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
— На един от майоралите? Кой е той? Извинете ме, но не разбирам докрай езика ви!
— Това е един вид управител — отвърна събеседникът на графа.
— Познавате ли го?
— Не.
— Тогава ще трябва да открия вашия господар.
— Ще го намерите само при положение, че научите къде се намира.
— Вече знам — рече графът.
— Не може да бъде.
— О — рече графът. — Нека ви кажа тогава: господарят ви е в Пуебло Виейо.
Секретарят скочи разярен.
— Кой може да ви е казал това? Сигурно маркиза Монтелимар. Знам, че тя винаги е мразила брата на своя съпруг. Знам също така, че тя ви е помогнала да избягате.
— Лъжете се — отвърна графът. Научих го от Морган, губернатора на Ямайка.
Секретарят прехапа устни.
— Значи, не знаете къде се намира момичето? — повтори въпроса си графът.
— Както ви казах, то е било поверено на един майорал. Повече нищо не зная.
— Е, какво пък — рече графът. — Тогава маркизът ще ми го каже.
Той стана и продължи:
— Искам да ви обърна внимание на това, че вие оставате мой пленник, докато мисията ми не бъде приключена. Не се опитвайте да бягате. Хората ми ще ви убият при първия опит. Ще се погрижа пленничеството ви да бъде по-леко. Ще се храните на трапезата ми, към вас ще се отнасят с вниманието, което може да изисква един испански благородник. Вие сте мой гост!
След тези думи графът напусна каютата и излезе на палубата, където лейтенантът, Мендоса и Барейого чакаха нетърпеливо.
— Е? — попита лейтенантът.
— Засега се знае само, че сестра ми е жива — отвърна графът.
Той се обърна към Мендоса и добави:
— Ти си стар, опитен корсар. Вярваш ли, че аз сам ще успея да извърша тази работа?
— Не, господин графе — отвърна Мендоса. — Испанците в Средна Америка са много силни. И кой тук ще се откаже да се притече на помощ на сина на Червения корсар? Ако потърсим небезизвестните корсари Дейвис, Тъсли и Гроние, корабите им, хората и шпагите им веднага ще бъдат предоставени на услугите на граф Вентимилия!
— Как обаче ще ги откриеш?
— Зная от сигурен човек, че те са превзели остров Сан Джовани.
— Сан Джовани ли казваш?
— Да. Това е малък остров, на около пет мили от сушата.
Графът помълча някое време, след което каза:
— Аз също смятам, че трябва да си осигурим тяхната помощ.
— Говори се, че те имат най-малко осемстотин души бойци и че са замислили голямо нападение срещу Средна Америка.
— Но къде ще оставим фрегатата?
— Бихте могли да я поверите на губернатора на Ямайка — рече Мендоса. — В Ямайка има много сигурни пристанища.
— Така ще е най-добре — реши графът. — Най-напред трябва да потърся маркиз Монтелимар в Пу-ебло Виейо. Тежко му, ако откаже да върне сестра ми! Ще узнае, че като чичо си бих могъл да бъда неумолим!
ВТОРА ЧАСТ
Глава първа
ДВАМАТА САМОХВАЛКОВЦИ
— Това ксерес ли е, или аликанте?
— Гръм и мълния, братовчед — не мога да знам!
— Да не би вече да си се натряскал?
— Един гасконец! Обиждаш ме, драги Мендоса.
— В никакъв случай, Барейо.
— Гасконците не понасят обиди.
— Зная, Барейо — каза баскът. — И ние живеем на Бискайския залив.
— Но на отсрещния бряг — отбеляза гасконецът.
— Не ние, вие живеете на отсрещния бряг.
— Не може да бъде.
— Тогава ти не си никакъв моряк. Не можеш да се ориентираш.
— Аз съм гасконец.
— Карамба! Не можеш да се ориентираш. Ето ти доказателство: в момента и представа си нямаш какво пием: ксерес или аликанте.
Гасконецът се почеса по главата. Той с любопитство взе чашата, която стоеше пред него, надигна я и започна да излива съдържанието й в гърлото си.
— Внимавай, Барейо. Няма да дам нито петак, ако вземе да се окаже, че това е последната бутилка. Дублонът, за който хванахме бас в избата на маркиза Монтелимар, отиде по дяволите.
— Как? Целият дублон ли е изпит вече? — извика гасконецът ужасен.
— Пивничарят току-що ви каза това.
— Тогава той е разбойник!
— Може, но аз няма да му река истината в очите.
— Защото не си гасконец.
— Скандал ли искаш да вдигнеш? Не забравяй, че графът изрично ни нареди да бъдем особено предпазливи. Намираме се все пак между врагове.
— Един гасконец не знае какво е това страх. Веднага ще разбие черепа на онзи разбойник, ако за няколко нищожни бутилки ни вземе цял дублон. В стара Гаскония човек би могъл да пие за един дублон преспокойно цяла година.
Гасконецът вече преминаваше границата. Той стана.