Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— На всяка цена, мистър Мейсън.
— И още нещо. Кога приключвате работа?
— В един часа.
— Къде живеете? Кой е телефонът ви?
— Мистър Мейсън!
— Не ставайте смешна — сряза я адвокатът. — Много е важно. Кой е телефонът ви?
— Ексфорд три — девет хиляди осемстотин двайсет и седем.
Мейсън го записа.
— Може да се наложи да ви се обадя. Постарайте се Морис да влезе във връзка с мен. Довиждане.
Мейсън затвори телефона и се обърна към Пол Дрейк:
— Морис Албърг ще ми се обади на този номер. Веднага щом позвъни, нека телефонистката ти да го прехвърли на нерегистрирания номер в апартамента ми. Нали това няма да я затрудни?
— Разбира се.
— Предупреди я, че е от изключителна важност да ме свърже без каквито и да било неприятности.
— Кога очакваш разговора, Пери?
— По някое време тази вечер, надявам се… Възможно е да звънне всеки момент.
— Кога тръгваш към апартамента си?
— Веднага.
— И аз разчиствам и приключвам за днес. Нощната ми телефонистка е нова, но е много опитна. Тя застъпва в полунощ. Момичето, което е сега на телефонното табло, е направо вълшебница. Ще обясня и на двете да внимават. Ще ти прехвърлят разговора светкавично.
— Чудесно — каза Мейсън. — Аз тръгвам.
— Ще сляза с теб — реши Дрейк.
Той спря при телефонистката, за да предаде инструкциите на Мейсън, след което придружи адвоката до паркинга.
— Докъде да докарам нещата с Файет? — попита Дрейк.
— Колкото можеш по-далече — отвърна Мейсън. — Продължавай упорито да проверяваш досиетата. Ако имаш подръка подходящ източник, можеш да го разпиташ за Файет.
— Стига да не е извън града, все нещо ще изскочи До утре, особено ако арестуваният заради залаганията Файет е същият, за когото си мисля… Е, доскоро виждане.
— Нали няма да се обърка нещо с прехвърлянето на разговора, Пол?
— По дяволите, не. Това е проста работа. Телефонистките ми ще внимават.
Докато палеше колата, Мейсън хвърли поглед към часовника си — беше девет и четирийсет и две.
В десет часа Мейсън вече се бе разположил в апартамента си и се мъчеше да се съсредоточи в едно списание. В десет и четирийсет и пет, мръщейки се раздразнено, започна да кръстосва стаята. В единайсет и десет взе книга и се зачете. В единайсет и трийсет захвърли книгата, съблече се и си легна. Измина повече от час, преди да успее да заспи. В началото спеше на пресекулки, но постепенно умората надделя.
Адвокатът спеше дълбоко, когато телефонът до леглото му раздра тишината. При третия звън той се разбуди достатъчно, за да вдигне слушалката. Обади се отривист женски глас:
— Мистър Мейсън, извинявайте, че ви безпокоя, но вие така сте наредили.
— А, да, кантората на Дрейк ли е?
— Точно така. Мистър Албърг е на другия телефон. Търсил ви във връзка с някакво писмо.
— Дайте го. Можете ли да го прехвърлите?
— Да, сър. Момент. Ще ви свържа през номератора.
При включването се чу изпукване и Мейсън продължи с известно раздразнение:
— Ало, Албърг. Това ще ти струва много пари. Защо, по дяволите, не ми се обади по-рано?
Гласът на Албърг прозвуча напрегнато и дрезгаво.
— Не можах.
— Защо?
— Не мога да ви обясня.
— Е, добре, че все пак се обади — изсумтя Мейсън. — Искам сега пълни подробности. Всичко както ми го разказа ли е, или познаваш…
— Без имена, моля ви — прекъсна го Албърг.
— О, за бога — ядоса се Мейсън. — Не можеш ли да говориш откъдето се намираш? Потърси тогава телефон, от който да можеш да говориш. Искам да съм наясно с този случай. Аз…
— Вижте, мистър Мейсън, в беда съм, в голяма беда! — възкликна Албърг. — Много сте ми необходим. Парите не са проблем. Затънал съм ужасно дълбоко. Ще ви разкажа, като се видим.
— И кога ще стане това?
— Веднага щом вие дойдете тук.
— Веднага щом аз дойда там! — възкликна Мейсън.
— Точно така — рече Албърг. — Искам да дойдете тук.
— Ако действително е важно — настоя Мейсън, — ела в апартамента ми. Ако не е, можеш да дойдеш утре сутринта в девет и половина в кантората ми. Но ако…
— Моля ви, изслушайте ме. — Гласът на Албърг беше тих, но изпълнен с тревога. — Страхувам се от най-лошото. Всичко дяволски се оплете. Трябва да се видим и да говорим за много неща. Няма да дойда а апартамента ви, нито в кантората ви, нито където и да било другаде. Няма да мръдна от тази стая. Вместо това вие ще дойдете тук, и то бързо. Налага се. Написах ви писмо. Написах го, преди да получа вашето. В него има чек за хиляда долара. Те са само аванс. Хонорарът ви ще бъде най-добрият възможен.
— Защо не можеш да напуснеш стаята? — попита Мейсън.