Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Веднъж го сподели пред сестра Карлота и тя се усмихна:
— За външния свят ли не те е грижа, или за бъдещето като цяло, включително твоето?
— Защо е необходимо да уточнявам за какво не ми дреме?
— Защото ако не ти дреме за собственото ти бъдеще, щеше да ти е все едно дали ще си жив, за да го видиш, и нямаше да си даваш толкова труд да се спасиш.
— Аз съм бозайник. Опитвам се да оцелея независимо дали го искам или не.
— Ти си чедо Божие и не ти е все едно какво ще се случи с другите Му рожби, ако ще да не го признаваш пред себе си.
Готовият й отговор не го притесни, защото го очакваше — всъщност сам го беше провокирал, понеже обичаше да си мисли, че ако съществува, Господ ще се грижи и за Бийн. Не, разтревожи го леката сянка, която за миг мина през лицето й. Едва видима промяна на изражението, израз на скрито чувство, който не би забелязал, ако не познаваше толкова добре лицето й — върху което толкова рядко виждаше отрицателни емоции.
„Нещо, което казах, я натъжи. И тя иска да скрие тъгата си от мен. Какво казах? Че съм бозайник? Тя е свикнала на подигравките ми с религията й. Че може да не искам да живея вечно? Може би се тревожи, че съм потиснат. Или че се старая да живея вечно въпреки желанията си? Може би се бои, че ще загина млад.“ Е, нали точно затова бяха в Араракуара — за да избегне преждевременната смърт. И нейната също. Бийн обаче не се съмняваше, че ако насочат оръжие срещу него, тя без да се замисля, ще скочи да го закрие и да поеме куршума вместо него. Не можеше да разбере защо. Той не би сторил същото за нея, за никого. Би се опитал да я предупреди, да я издърпа или да нападне убиеца, каквото и да е, за да запази и двамата. Но не би жертвал живота си, за да я спаси.
Може би това бе характерно за жените. Или възрастните винаги се жертваха така за децата. Да дадеш живота си, за да спасиш друг. Да прецениш, че твоето оцеляване е по-маловажно от чуждото. Бийн не проумяваше как е възможно човек да мисли по такъв начин. Не би ли трябвало животинското в тях да надделее и всеки да действа за запазване на собствения си живот? Бийн никога не се беше опитвал да потиска инстинкта си за самосъхранение, но се съмняваше, че ще успее, дори да иска. Е, може би по-възрастните бяха по-склонни да се разделят с живота си, след като вече са изхарчили основната част от началния си капитал. Разбира се, имаше логика родителите да се жертват за рожбите си, особено твърде старите, които вече не могат да имат деца. Но сестра Карлота никога не е имала деца. И Бийн не беше единственият, за когото бе склонна да се жертва. Тя бе готова да скочи пред куршума за всеки непознат. Оценяваше живота си по-ниско от всеки друг. А това я отчуждаваше от него.
„Оцеляването не на най-приспособените, а моето — това е основната цел на съществото ми. Това е главната причина да извърша всичко, което съм сторил досега. Понякога чувствах състрадание — когато единствен в Ендъровия джийш съзнателно изпращах хора на сигурна смърт. Бих ли отишъл на тяхно място, бих ли изпълнил заповедта? Да загина в името на непредсказуемото бъдеще на идните поколения, които дори няма да знаят името ми?“
Бийн се съмняваше.
С удоволствие би служил на човечеството, ако така служеше и на себе си. Да воюва срещу формиките редом с Ендър и другите деца — в това имаше логика, защото спасявайки човечеството, спасяваше и Бийн. Ако оставайки жив някъде на планетата, щеше да вгорчи живота на Ахил, да притъпи бдителността му, да го тласне към грешен ход, който да го направи по-уязвим — е, това беше допълнителна екстра, с която в стремежа си да оцелее Бийн щеше да даде на човечеството възможност да се отърве от един изверг. И понеже най-сигурният начин да се спаси бе да открие Ахил и да го убие първи, най-вероятно щеше да стане един от най-великите герои в човешката история. Макар че, като се замислеше, не си спомняше нито един убиец, който да е станал герой. Брут може би. Репутацията му имаше възходи и спадове. Повечето убийци обаче се споменаваха с презрение. Вероятно защото онези, които успяваха, избираха най-безобидните жертви. А когато всички се съгласят, че един изверг заслужава да бъде убит, той вече има твърде много власт и е твърде бдителен, за да допусне такъв ход.
Опита се да го обсъди със сестра Карлота, но така не си изясни нищо.
— Не мога да споря с теб, затова се чудя защо изобщо ми го казваш. Знам само, че в никакъв случай няма да ти стана съучастничка.
— Не мислиш ли, че това е самозащита? — възрази Бийн. — Какво, да не искаш да стане като в глупавите стари филми, когато добрият герой не може да убие злодея, само защото мръсникът е невъоръжен?