Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Надявам се, осъзнаваш, че съществуват твърде много причини, поради които не мога просто да ти дам карт бланш — обясни той. — Разбира се, с течение на времето тези ограничения може да отпаднат, но засега ще можеш да пишеш само съобщения, които имат пряка връзка с възложените ти задачи, а всички твои молби за изпращане на електронни писма ще да минават през моя кабинет.
Ахил се усмихна:
— Сигурен съм, че цениш повече мерките за безопасност отколкото закъсненията на онова, което изпълнявам.
— Надявам се, че всички ще бъдем в безопасност — заключи Питър.
Отношенията между Питър и Ахил доста приличаха на тези на между тъмничар и затворник или може би между монарх и трикратно предал го царедворец.
Но за съжаление шпионската система на Питър се оказа… боклук. Ако Ахил изпращаше закодирани съобщения до стари съучастници, то Питър не можеше да открие как. Дворът на Хегемонията беше в радиотелевизионен предавателен мехур, така че никакви електронни предавания не можеха да проникнат в него или да го напуснат освен през апаратура, управлявана и наблюдавана от Питър.
Беше ли възможно Ахил дори да не се е опитвал да се свърже с мрежата от връзки, която е използвал по време на смайващата си (и за щастие преждевременно завършила) кариера?
Може би всички негови контакти са били прекъснати от един или друг предател? Руската мрежа на Ахил определено се бе отказала с отвращение от него. Неговите индийски и тайландски контакти очевидно вече бяха безполезни. Нима не разполагаше с мрежа в Европа и Америка?
Имаше ли вече свой съюзник вътре в Хегемонията, който да изпраща съобщения вместо него, да му донася информация и да изпълнява негови поръчки?
Питър си спомни действията на майка си, когато Ахил бе пристигнал за първи път. Тогава главният пазач на всички сгради в двора му съобщи, че госпожа Уигин се е опитала да открадне ключа от стаята на Ахил. Когато била заловена при опита си, помолила за него, а накрая го изискала. Казала, че иска да се увери дали прислужниците са почистили стаята на един толкова важен гост по-добре отколкото нейния собствен дом.
Когато Питър й изпрати електронно писмо, в което настояваше обяснение, тя стана хаплива. Била разтревожена, че не върши никаква смислена работа. Той напразно й предлага да продължи своите изследвания и писателска дейност и да се консултира с колеги по имейла, както предпочитаха да постъпват мнозина в нейната област. Тя продължаваше да настоява, че иска да бъде включена в делата на Хегемонията.
— Както всеки друг — бе добавила в заключение.
Питър почти не бе обърнал внимание на тази домакинска авантюра.
Сега обаче погледна на нейните действия по друг начин. Нима се опитваше да остави съобщение за Ахил? Или изпълняваше поръчка, като почистваше помещението от микрофони за подслушване? Абсурд! Какво разбираше майка му от електронно наблюдение?
Питър наблюдаваше видеоматериала от опита на майка му да открадне ключа и държането й по време на конфронтацията с прислужницата, която я беше заловила, а после и с икономката. Майка му беше властна, изискваща, нетърпелива.
Никога не беше виждал тази й страна.
Все пак, когато наблюдава сцената за втори път, установи, че тя е била напрегната още от самото начало. Разстроена. Каквото и да правеше, беше й за пръв път. Вършеше го с неохота. А когато я заловиха, не реагира искрено, както обикновено прави всяка майка. Вместо това се държеше като друга. Клишето „майка на владетел“ я окуражаваше да се държи властно.
Тя играеше роля.
И я играеше добре, тъй като икономката и прислужницата повярваха на нейното изпълнение. При първото гледане Питър също й повярва.
Никога не му бе хрумвало, че майка му е толкова добра актриса.
Разбра, че всичко е игра, защото тя изобщо не даваше ни най-малък признак, че неговата власт я впечатлява или радва.
Винаги се дразнеше от нещата, които неговият пост изискваше от нея и от баща му да правят.
Нима Тереза Уигин от видеофилма бе истинската Тереза Уигин, а онази, която виждаше в къщи през всичките тези години, бе актрисата, изпълняваща роля буквално цял един живот?
Беше ли възможно майка му да е свързана по някакъв начин с Ахил? Беше ли я подкупил по някакъв начин? Можеше да се е случило преди година или много по-рано. Едва ли бе рушвет. Навярно причина за нейната промяна бе изнудване? Заплаха от Ахил в стил: „Аз мога да убия твоя син по всяко време, така че ще е по-добре да ми сътрудничиш“?
Но това също беше абсурдно. Сега, когато Ахил бе в ръцете на Питър, защо тя би продължавала да се страхува от такава заплаха? Ставаше дума за нещо друго.