Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Какво ли още се крие в нея! — пошепна тя.
Той я погледна и се усмихна. Уили. Какво странно име! Повтори го на глас и попита:
— Не е ли малко кратичко?
Тя го измери с поглед, който предупреждаваше, че никак не й е до шеги.
— Това е професионалният ми псевдоним, Индиана.
Отчетливо постави ударение на втората част на името му — ана.
— Хей, госпожо, наричай го доктор Джоунс! — обади се от тъмното Дребосъка, решил да защити своя приятел. Тая жена започваше да се държи прекалено фамилиарно, докато той все още не беше решил дали заслужава да бъде допусната в близост до Инди.
Двамата край огъня се усмихнаха. Инди подхвърли една монета на Дребосъка и мирът бе сключен. После отново се обърна към Уили.
— И за мен това е професионален псевдоним — поясни той, носле попита: — Как се озова чак в Шанхай?
— Икономическата криза в Щатите ликвидира кариерата ми на певица — сухо обясни тя. — А един орангутан ме убеди, че в Ориента е тъкмо за момичета като мен.
Той разгъна едно одеяло близо до огъня и се отпусна върху него.
— Кабаретна певица. Други амбиции нямаш ли?
В отговор откъм джунглата се разнесе ужасен рев. Див и изпълнен със смъртна заплаха. Уили потръпна и се приближи до огъня.
— В момента единствената ми амбиция е да оживея до сутринта — отвърна тя.
— А после?
— После възнамерявам да се омъжа за някой красив и приказно богат принц — усмихна се в себе си тя.
— И на мен ми се иска да открия подобен тип — въздъхна Инди. — По това може би си приличаме.
— А?
— За разлика от тебе обаче, аз предпочитам моите принцове да са богати и мъртви, погребани поне преди две хиляди години. Богатство и слава, знаеш. — Бръкна в джоба си и извади завития в плат предмет, който получи предната вечер от момченцето.
Уили се намести до него.
— Затова ли си се помъкнал към онзи изоставен палат? За богатство и слава?
Той й показа предмета.
— Част от древен манускрипт. Тук е изобразен един монах, казва се Санкара. Внимателно, това е на повече от сто години.
Уили пое в ръце ръкописа и се зае да го изучава. Приличаше й на примитивна рисунка в избелели златни, сини и червени тонове. Беше запленяващо красива.
Уили нежно докосна късчето древен ръкопис, от който сякаш струеше мъдрост. Заинтригуван от почтителния тон на Инди, Дребосъка също се приближи да го види. Дори и малкото слонче прояви интерес, пристъпи към тях и постави хоботчето си върху рамото на Уили.
Тя подскочи от изненада, отблъсна хобота и отново се вгледа в древната реликва.
— Това е някаква старинна писменост, нали? — попита тя.
— Да, санскритски — обясни Инди. — Представлява част от легендата за Санкара, който се изкачил на планината Калиса и там се срещнал с бог Шива.
Слончето отново сложи хобота си върху рамото й и тя нетърпеливо го отблъсна.
— Значи това е Шива — промърмори Уили. — Какво е това, което подава на монаха?
— Камъни. Поръчва му да продължи да се бори със злото и за тази цел му дава пет свещени камъка, които притежават магическа сила.
Слончето отново побутна Уили и тя започна да губи търпение.
— Магически камъни! — изсумтя тя. — Дядо ми цял живот носеше зайчета в джобовете си, гълъбите кацаха по раменете му, беше любимец на децата. А умря в мизерия! Магически камъни, богатство и слава! Лека нощ, доктор Джоунс.
С тези думи тя му подаде обратно парчето плат, отиде накрай осветената от огъня площадка и разстла одеялото си.
— Защо отиде чак там? — попита Инди. — На твое място бих си легнал по-наблизо.
Гледаше я с леко вълнение, усещайки, че започва да му става симпатична. Опита се да не й обръща повече внимание, но това само влоши нещата.
Уили също предпочете да не го гледа. Не може ли честно да каже какво мисли? Тя не вярва на мъже, които не заявяват открито своите намерения.
— Мисля, че ще съм в по-голяма безопасност, дори да спя в компанията на змия, доктор Джоунс! — ледено процеди тя.
В същия миг от дървото зад нея се спусна огромен питон и започна да се навива около раменете й. Дребосъка зяпна от ужас, а Инди се вкамени. Изпитваше невероятен страх от змии. Не знаеше защо и това не го интересуваше. Просто не можеше да ги понася и смяташе, че сред всички ужасни чудовища на света единствено змиите са в състояние да го изпотят от страх и да го подтикнат към паническо бягство.
Уили обаче си помисли, че отново я закача слончето. Изгубила търпение, тя се пресегна назад и без да гледа, сграбчи змията малко зад очите и я хвърли далеч зад себе си.
— Казах ти вече да престанеш! — скара се на слончето тя.