Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Хей, Уили — повика я той. — Мисля, че е време да излезеш оттам.
Внезапната му поява я стресна, но тя бързо възвърна самообладанието си. Не й се случваше за пръв път да я изненадват.
— Чисто гола, така ли? — попита тя. — Иска ти се!
— Хайде, време е да се изсушиш.
— Твърде примитивен начин за прелъстяване, доктор Джоунс!
Аз ли те прелъстявам, запита се мислено Индиана. Нали ти сама си свалила дрехите си? Хайде, хайде, смъмри се той. Бъди добро момче.
Сви рамене и подчертано равнодушно отвърна:
— Дойдох насам просто да ти напомня, че човек никога не знае на какво може да се натъкне в такъв поток.
Макар че бяха накрай света, вероятно на хиляди мили от музиката на Коул Портър, Уили имаше чувството, че е у дома си.
— Въпреки всичко, тук се чувствувам по-сигурна — усмихна се тя.
— Твоя воля — рече той и разпери ръце с добре изиграно безразличие. После се обърна и тръгна към бивака, намръщен и вкиснат.
А тя, въпреки цялата си градска обиграност, внезапно изпита съжаление, че го е прогонила веднага.
Нощта бързо се спусна над джунглата. Лагерният огън хвърляше мека оранжева светлина, но на няколко крачки от дружелюбните му пламъци сенките се сгъстяваха и превръщаха в стена от непрогледен мрак.
Сайну хранеше слоновете, а другите водачи тихо разговаряха. Загърната в одеяло, Уили сушеше влажните си дрехи на огъня. Съхнеха трудно, тъй като нощният въздух бе пропит от топла и задушлива влага. Нарочно намокри гърба на Индиана, който играеше покер с Дребосъка, после увеси дрехите си на един удобен клон.
Индиана я погледна, но не каза нищо. Продължи да играе.
— Какво имаш? — сериозно го попита Дребосъка.
— Чифт шестици.
— Тройка аса — усмихна се победоносно момчето. — Печеля! Хайде, още две игри. Взех всичките ти пари.
Сече картите и Индиана ги раздаде. Уили надникна иззад прострените дрехи и попита:
— Къде откри своя малък телохранител?
— Не съм го открил, а го хванах — отвърна Инди и разтвори картите си.
— Какво? — учуди се тя иззад бельото.
— Родителите му загинали при бомбардировките на Шанхай и едва четиригодишен, Дребосъка останал на улицата. Аз го хванах, когато се опитваше да ми бръкне в джоба.
Уили посегна да вземе от клона последната си дреха, но от нея внезапно излетя огромен прилеп.
Пронизителният й писък накара всички, с изключение на Индиана, да извърнат глави към нея. Американецът само се намръщи. Отстъпвайки инстинктивно по-далеч от съскащата твар, която показваше огромните си нокти и сърдито пляскаше с криле, тя нагази във високата папрат зад себе си. От нея изведнъж изскочи разярен песоглавец с розово-червена зурла, очевидно решен да брани до смърт леговището си.
Уили нададе нов писък, с който успя да прогони песоглавеца, а гърбът й опря в мъхеста черна скала. Там обаче беше запазеният периметър на огромна игуана, която гневно стрелна змийското си езиче към нея.
Дребосъка видя, че прилепът отлита, и запази спокойствие. Все пак вътре в себе си предложи цял долар (с отсрочено плащане, разбира се) на Бога-пазител на Вратата на призраците; същото мълчаливо обещание направи и на доктор Ван Хелсинг и всички останали противници на Дракула.
За нещастие Уили не разполагаше с подобни духовни покровители. По тази причина имаше чувството, че всички опасности на света се трупат върху бедната й глава.
В бъркотията Индиана неволно си даде карта повече. Дребосъка обаче го видя.
Уили се зае да изследва осветеното от огъня пространство — изследване, придружавано от постоянни писъци и охкания.
— Вдига страхотен шум и това е най-големият й недостатък — промърмори недоволно Индиана и направи опит да се съсредоточи в играта.
— Аз взех две карти — предпазливо се обади Дребосъка.
— Аз пък три — кимна Инди.
— Не е вярно — възрази хлапето. — Ти взе четири!
— Три взех! — държеше на своето Индиана.
— Доктор Джоунс мошеник! — обвини го Дребосъка.
— Май ти взе една карта повече! — контраатакува американецът.
Уили продължаваше да рита из храсталаците.
— Дължиш мене десет цента — рече Дребосъка. — Плащай! Плащай веднага!
Инди с отвращение захвърли картите.
— Не ми се играе повече — рече той.
— И на мене.
— И вече няма да те уча!
— Не ми пука. Ти играеш нечестно, аз не искам играя повече!
Дребосъка събра пръснатите карти и се оттегли, като мърмореше нещо на китайски.
Уили се приближи към огъня, продължавайки да се озърта на всички страни.
— Обкръжени сме отвсякъде! — задавено рече тя. — Тук гъмжи от разни пълзящи гадини!
— Именно по тази причина подобни места ги наричат джунгли — кисело отвърна Индиана.