Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Катон кимна.
— Спомням си.
— Н-не ти ли се видя интересна? — Черните й очи блеснаха.
— Не особено — каза Катон и се усмихна при спомена. — Мисля, че забележителните й моменти би трябвало да са се запечатали у мене.
Оливия го погледна с явно неверие.
— Как можеш д-да не я намираш абсолютно увлекателна?
Нан никога не беше насърчавала стремежа на дъщеря си към книгите, тя беше твърде земна, но имаше остър ум, който Оливия явно бе наследила. Катон потупа леко бузата на дъщеря си.
— Историята на войните ми е интересна — утеши я той. Оливия го погледна косо. Въпреки усмивката в очите й се долавяше притеснение, между веждите тлееше леко напрежение.
— Тъжен ли си?
Катон поклати отрицателно глава.
— Не, но обсадата е тъжно нещо… по-тъжно от всичко.
Оливия кимна и докосна ръката му. Двамата не говореха за чувствата, които изпитваха един към друг, но понякога един бегъл жест изразяваше неизразимото. Катон стисна леко пръстите й.
— Къде е Фийби?
Оливия сви вежди.
— Не съм я виждала тази сутрин. Може би пише п-пиесата си.
— Пиеса ли?
— Да, пише пиеса — каза Оливия, сякаш това беше най-естественото нещо на света. — Тя е много добра поетеса.
Катон нямаше представа за литературните претенции на жена си. Това не изглеждаше присъщо на Фийби.
Поклати глава, сякаш за да отстрани тази главоблъсканица, и се насочи към стълбите, изкачвайки ги две по две, без дори да изглежда, че бърза. Тръгна по коридора, водещ към източното крило, и отвори вратата на спалнята си.
Стаята тънеше в тъмнина, завесите още не бяха дръпнати — нито тези на прозорците, нито на леглото. Огънят в камината бе почти угаснал.
Катон отиде до леглото и дръпна завесите.
— Фийби, да не си болна?
Тя се бе свила в най-далечния край на леглото и когато чу гласа му, се обърна по гръб с лек стон. Лицето й в полумрака беше бледо, очите подпухнали. Наистина не изглеждаше добре.
Болна… може би бременна?
— Какво има? — запита той, сдържайки нетърпението си, и дръпна още завесите, за да я види по-ясно.
Фийби отново се обърна настрана, този път с лице към него, и пак сви колене към гърдите си с още едно изпъшкване.
— Мензисът ми — измърмори тя, сривайки надеждите му. — Първия ден винаги е зле, но този път е по-лошо.
Значи цял един месец изпълнение на съпружеските задължения не беше дал плод. Той погледна към нея, свивайки вежди.
— О, колко съм недискретна — изхленчи Фийби, затваряйки очи, и отново изпъшка.
Катон не намери какво да каже. Предишните му жени винаги бяха много дискретни по повод месечните си неразположения. Някоя вечер се преместваха да спят на леглото в будоара и спяха там, докато не се завърнеха, пак така без никакви обяснения, в съпружеското легло.
Фийби отново отвори очи в продължаващото мълчание.
— Извинете ме, милорд, ако съм ви шокирала — каза тя с оправдаващ се тон, изправяйки се на възглавниците, като отмахваше обърканата коса от лицето си. — Не мога да контролирам думите си, особено при мензис, когато всичко у мене е с главата надолу и се чувствам така разпъната и раздразнителна, а в следния миг ми е толкова тъжно и искам да плача… о, какво говоря? Вие не искате да слушате това, нали?
За миг изглеждаше така, сякаш Катон щеше да се разсмее. После той огледа затъмнената стая.
— Нищо чудно, че се чувстваш зле. В тази стая е непоносимо мрачно и студено, а навън слънцето е грейнало като в същинска пролет.
Докато говореше, той дръпна завесите от леглото, после се отправи към прозореца и отмахна настрана тежкото кадифе, пропускайки в стаята поток светлина. Обърна се към камината, взря се в пепелта, взе наръч дърва от кошницата и ги хвърли върху тлеещата жарава.
Фийби наблюдаваше с вял интерес как той домакинства, несъзнателно масажирайки болящия я корем.
— Бихте ли могли да помолите госпожа Бисет да ми направи горещо мляко с вино, милорд? Ако това няма да ви създаде трудности — добави тя.
— Мляко с вино ли? Посред бял ден… Не мисля, че би било разумно… но добре… предполагам, ако това ще помогне на твоя… твоя…
Не довърши изречението, раздухвайки огъня доста по-енергично, отколкото бе необходимо, докато той започна да пламти и да пращи. Хвърли една цепеница върху пламъците и побърза към вратата.
— За дълго ли си дойдохте? — Яркосиният поглед на Фийби го последва жадно, докато той се отправяше към вратата.
Бе облечен отново в черно, подчертавано само от снежнобялата яка на ризата и от изумруда на пръста му.
— Не, имам среща с Кромуел тази вечер. Но тъй като минавах наблизо, помислих да дойда да те видя как си.