Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
9 ч. вечерта. Беше баща ми, говореше с някакъв особен, пресекващ глас, почти като пелтек.
— Бриджет. Включи телевизора си на BBC 1.
Прехвърлих каналите и залитнах от ужас. Беше заставка на предаването на Ани и Ник и там, замръзнала на дивана, в центъра на ромб, оформен от видеото, между Ани и Ник седеше майка ми, крайно издокарана и гримирана, сякаш беше проклетата Кейти Бойл или ней подобна.
— Ник — мило каза Ани.
— ...и ще ви представим нашето ново емблематично пролетно предаване — поде Ник — „Внезапно сама“ — дилема, изправяща се пред все по-нарастващ брой жени. Ан.
— Ще ви представим и новата водеща Пам Джоунс — провъзгласи Ан. — Самата тя „Внезапно сама“ и осъществяваща своя телевизионен дебют.
Докато Ан говореше, майка ми се размрази в ромба, който започна да се разпростира към центъра на екрана, скривайки Ан и Ник и разкривайки мимоходом, че майка ми е набутала микрофон под носа на мишеподобна женица.
— Минават ли ви мисли за самоубийство? — прогърмя майка ми.
— Да — отвърна женицата и избухна в плач, при което кадърът замръзна, обърна краищата си и отплува в едно ъгълче, за да открие отново Ани и Ник, седнали на дивана с погребален вид.
Татко беше съкрушен. Мама дори не беше му казала за работата си в телевизията. Май до този момент се беше намирал в състояние на невъзприемане и се беше самоубедил, че мама е само в старческа криза и вече съзнава каква грешка е направила, но я е срам да го моли да се върне.
Всъщност гласувам с две ръце за закриването на очите пред действителността, наричано с модерния термин „невъзприемане“. Можеш да се самоубедиш в сценария, който сам си избереш, и да си щастлив като момченце, докато бившият ти партньор не изскочи на телевизионния ти екран, ковящ новата си кариера на необвързана повече с теб личност. Опитах се да се престоря, че това не изтрива всяка надежда и че мама може би планира да се съберат отново като истински грабващ край на сериала, но не хвана място. Клетият татко. Едва ли знае за Хулио или за данъчния. Попитах го дали не би искал утре да отида при него, да излезем и да вечеряме някъде в събота вечер, а защо не и да се поразходим в неделя, но той каза, че всичко е наред. Семейство Алкънбери в събота вечер организирали староанглийска вечеря за членовете на „Спасителна лодка“.
4 април, вторник
Вече реших твърдо да се справя с тия постоянни закъснения за работа и неумението да разчистя входящата си кореспонденция, преливаща от заплахи на съдебни пристави и тям подобни. Непременно започвам програма за самоусъвършенстване с отразяване на зависимостта време-движение.
7 ч. сутринта. Теглене.
7,03 ч. Връщане в леглото разстроена от резултата. Състояние на куфалника отвратително. Заспиването и ставането еднакво невъзможни. Мисля за Даниел.
7,30 ч. Колики от глад ме принуждават да се измъкна от кревата. Правя кафе, колебая се за грейпфрут. Размразявам шоколадов кроасан.
7,35–7,50 ч. Отваряне на гардероба. Вторачване в дрехите.
8 ч. Избор на риза. Опит да открия черната минипола от ликра. Дърпане на дрехи от дъното на гардероба в опит за откриване на полата. Преравяне на чекмеджетата и претърсване зад стола в спалнята. Ровене в панера с дрехи за гладене. Ровене в панера с дрехи за пране. Полата изчезнала. Палене на цигара за повдигане на духа.
8,20 ч. Стъргане на кожата със суха четка (против целулита), баня и миене на косата.
8,35 ч. Начало — избирането на бельо. Закъснението от пералнята означава, че са налице само огромни бели памучни гащи. Прекалено непривлекателни дори за работа (ще ми увредят психиката). Връщане към панера с дрехи за гладене. Откриване на неподходящо миниатюрен чифт от черна дантела — боцкат ме, но са за предпочитане пред гигантските страстоубийки.
8,45 ч. Започвам с плътен черен чорапогащник. Чифтът май се е свил — чаталът идва малко над коленете. Намирам друг чифт и откривам дупка отзад на крака. Захвърлям го. Внезапно се сещам, че носих миниполата от ликра, когато последния път се прибрах с Даниел. Отиване в хола. Триумфално откриване на полата между възглавниците на дивана.
8,55 ч. Връщане към чорапогащниците. Чифт номер три има дупка само на палеца. Слагам го. Дупката се превръща в бримка, която издайнически ще пропълзи от обувката. Отиване до панера с дрехи за гладене. Откриване на последния непрозрачен чифт, усукан като връв, наблъскан с някакъв бял мъх. Оправяне и изчистване на мъха.
9,05 ч. Вече с чорапогащник. Прибавяне на полата. Започва гладенето на ризата.
9,10 ч. Внезапно осъзнаване, че косата изсъхва в странна форма. Търсене на четката. Намиране в чантата. Сушене със сешоара. Не става. Напръскване с растителен спрей и още сушене.