Смъртта идва като завършек

— Какво искаш да кажеш, Кайт?

— За живата наложница нищо не беше достатъчно — дрехи, скъпоценности, дори наследството на собствената плът и кръв на Имхотеп! Но сега той се е заел да съкращава разходите по погребението! В крайна сметка защо да се прахосват пари за една умряла наложница? Да, Сатипи, ти беше права.

Сатипи промърмори:

— Какво съм казала? Не си спомням.

— Така е по-добре — съгласи се Кайт. — И аз не си спомням. И Ренизенб също.

Ренизенб я погледна безмълвно. Имаше нещо в гласа на Кайт — леко заплашително, което й направи неприятно впечатление. Тя беше свикнала да я възприема повече като глупава жена, тиха и покорна, по-скоро незначителна. Сега й се стори, че Сатипи и Кайт са си разменили местата. Сатипи, налагаща се и агресивна, бе омекнала — беше станала почти боязлива. А тихата Кайт сега се налагаше над Сатипи.

Но хората, помисли си Ренизенб, не променят характерите си — или напротив? Тя се почувства объркана. Кайт и Сатипи действително ли се бяха променили за последните няколко седмици, или едната се бе променила под давление на другата? Кайт ли беше станала агресивната? Или само изглеждаше така поради внезапното помръкване на Сатипи?

Сатипи определено беше различна. Гласът й вече не бълваше познатите опърничави излияния. Тя обикаляше двора и къщата с нервна, нерешителна походка, съвсем не по предишния си самоуверен начин.

Ренизенб смяташе, че това сътресение е причинено от смъртта на Нофрет, но учудващото беше, че продължаваше вече толкова време. То не бе характерно за Сатипи — Ренизенб не можеше да си представи друго, освен че тя ще ликува открито за внезапната и ненавременна смърт на наложницата. А в действителност се отдръпваше нервно, когато се споменаваше името на Нофрет. Дори Яхмос изглежда се беше освободил от нейното заяждане и грубиянството й и поведението му стана по-решително. В известна степен промяната у Сатипи изцяло беше към добро — или Ренизенб поне така предполагаше. Сега нещо в тази промяна я накара да изпита смътно безпокойство…

Изведнъж Ренизенб се сепна и осъзна, че Кайт я гледа намръщено. Предположи, че очаква съгласието й с нещо, което току-що беше казала.

— Ренизенб също — повтори Кайт — не си спомня.

В миг Ренизенб почувства как я залива вълна от негодуване. Нито Кайт, нито Сатипи, нито който и да било ще й налага какво да помни или какво да не помни. Тя отвърна на погледа на Кайт сериозно, с явен намек, че не е съгласна.

— Жените в къщата — натърти Кайт — трябва да се държат една за друга.

Ренизенб се окопити. Каза ясно и определено:

— Защо?

— Защото имат еднакви интереси.

Ренизенб категорично поклати глава. Помисли си смутено: „Аз съм личност толкова, колкото съм и жена. Аз съм Ренизенб.“ На глас изрече:

— Това не е толкова лесно.

— Искаш да ни създаваш неприятности ли, Ренизенб?

— Не. И все пак — какво разбираш под неприятности?