Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— О, не — чу се да казва Ренизенб. — О, не… О, не…
Сатипи отново настоя:
— Паднала е от пътечката. Точно тук тя се стеснява. И е опасно…
Собек обича да убива. „Каквото направя, ще го сторя с радост…“ Собек, който убива змията…Собек, който среща Нофрет на тази тясна пътека…
Тя едва промърмори, съсипана:
— Не знаем — не знаем…
И тогава, с вътрешно спокойствие, с усещането, че бремето е отхвърлено, чу сериозния глас на Хори да поддържа и споделя категоричното заявление на Сатипи:
— Сигурно е паднала от пътечката…
Очите му срещнаха очите на Ренизенб. Тя си помисли: „Той и аз знаем… И винаги ще знаем…“
Чу се да казва с прекъсващ глас:
— Паднала е от пътеката…
И като ехо отекна приятният глас на Яхмос:
— Сигурно е паднала от пътеката.
ГЛАВА Х
Четвърти месец от Зимата — 6-и ден
I
Имхотеп седеше с лице към Еза.
— Всички разказват едно и също — каза раздразнено той.
— В крайна сметка то е убедително — увери го Еза.
— Убедително… убедително? Какви необичайни думи използваш!
Еза късо изкряка:
— Зная какво говоря, синко.
— Истината ли казват те, това трябва да реша аз! — гласът на Имхотеп звучеше зловещо. — Ти не си богинята Маат. Нито като Анубис (Сърцето на покойника се слагало в урна на едното блюдо на везните, а на другото — перо от камилска птица (символизираща Справедливостта, чиято богиня била Маат). Отляво стоял бог Анубис с глава на чакал и с кръста на вечността в ръка. Бел. прев.) можеш да уравновесиш сърцето! Злополука ли е било? — той поклати глава осъждащо. — Трябваше да се досетя, че съобщението за намеренията ми за моето неблагодарно семейство може да възбуди някои твърде силни чувства.
— Да, наистина — потвърди Еза. — Чувства бяха възбудени. Те така крещяха в главната зала, че аз ги чувах какво говорят чак тук, в моята стая. Впрочем истински ли бяха намеренията ти?
Имхотеп се въртеше неспокойно и мърмореше:
— Написах го в гнева си — оправдан гняв! Семейството ми трябваше да получи добър урок.
— С други думи — продължаваше да пита Еза, — искал си само да ги сплашиш, така ли?
— Скъпа майко, това ли е важно сега?
— Ясно — каза Еза. — Не знаеш какво си възнамерявал да направиш. Разпилян в мислите, както винаги.
Имхотеп овладя с усилие раздразнението си.
— Просто смятам да не говоря повече по този въпрос. Думата ми беше дали такива са фактите за смъртта на Нофрет. Ако бих повярвал, че някой в моето семейство може да бъде толкова безотговорен, толкова неуравновесен в гнева си, та така дивашки да напакости на момичето, аз… аз наистина не зная какво щях да направя!
— Хубаво поне — каза Еза, — че всички разказват случката по един и същ начин! Никой не е загатвал нищо друго, нали?
— Естествено, че не е.
— Тогава защо не сметнеш случая за приключен? Трябваше да отведеш момичето на Север със себе си. Още тогава ти казах.
— Значи, ти вярваш, че…
Еза натърти:
— Вярвам на думите си, докато не видя нещо с очите си (днес виждам много малко) или не чуя с ушите си. Вече си разпитал Хенет, предполагам? Какво ти каза тя за цялата работа?
— Тя е дълбоко наскърбена, много дълбоко наскърбена. За мен.
Еза повдигна вежди:
— Я виж! Изненадваш ме.
— Хенет е много привързана — каза топло Имхотеп.
— Съвсем вярно. Освен това си отпуска езика повече, отколкото трябва. Ако за твоята загуба тя реагира само със скръб, аз естествено бих сметнала случая за приключен. Дал бог достатъчно други работи, които да погълнат вниманието ти.
— Да, наистина — Имхотеп отново стана суетен и важен. — Яхмос ме очаква в главната зала, за да ме запознае с най-различни неща. Много решения чакат моето одобрение. Както казваш, личната скръб не бива да обсебва главните дейности на живота.
Той бързо излезе.
Еза за миг се усмихна някак язвително, после лицето й отново стана сериозно. Тя въздъхна и поклати глава.
II
Яхмос чакаше баща си заедно с Камени.
Обясни, че Хори наглеждал работата на балсаматорите и гробарите, които били заети с последните приготовления за погребението. След като получи вестта за смъртта на Нофрет, Имхотеп веднага тръгна за в къщи, но пътуването му отне няколко седмици. Така че подготовката за погребението сега почти беше приключила. Тялото дълго бе стояло накиснато в саламура, възстановено бе в същия вид, както преди, намазано бе и разтрито със соли, надлежно увито с превръзки и положено в саркофаг.
Яхмос обясни, че бил определил малка погребална стая близо до скалната гробница, в която някога можело да се постави и тялото на Имхотеп. Той се впусна в подробности и Имхотеп изрази одобрение.