Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Ще ми възразят, че това е безумие и фантазьорство, че такова списание у нас не би просъществувало дори година. Ще ми изтъкнат, че „Новый мир“ не е пропускал възможността дори половин абзац да прокара там, където е било възможно. Че колкото и завоалирано, езоповски и сдържано да се е изразявало списанието — то е изкупвало това с тиража и известността си, но неуморно е разклащало камъните на овехтялата стена. А да се сблъска макар и само веднъж до трясък и крах и после съвсем да прекрати издателския си живот редакцията не може: списанието, както и театърът, както и киностудията, е своеобразна индустрия, това не е воля на свободен индивид. Те са свързани с постоянния труд на много хора и през епохите на преследвания неизбежно трябва да лавират.
Сигурно това възражение съдържа повече истина от обвинението ми. Но аз все едно не мога да се отърва от усещането, че „Новый мир“ далеч не правеше максимално възможното — дори и първите след XXII конгрес, неповторимо свободни месеци — как ги използва „Новый мир“? А колко книжки на „Новый мир“ едвам се крепяха на нулево положение? Малко ли бяха ония, където на две-три стойностни публикации останалото беше плява и сивотия, така че съотношението между страниците на едните и другите даваше к. п. д. по-нисък, отколкото на най-загубения парен двигател?
Година след година свободолюбието на нашето либерално списание изникваше не толкова от свободолюбието на редакционната колегия, колкото от натиска отдолу на свободолюбивите ръкописи, устремени към това единствено списание. Този натиск беше толкова голям, че както и да го отблъскваш и осакатяваш — в останалото все едно имаше доста ценно. Смяташе се за възможно някои автори да бъдат гледани отвисоко или хокани. Вътре в либералното списание се вкаменяваше консервативна йерархия, „нагоре“ се докладваха само благоприятните и приятните неща, а неприличните също толкова успешно (но по приятелски) се удушаваха още при появата им, както и в „Москва“ или „Знамя“. За тия отхвърлени смели ръкописи Твардовски изобщо не научаваше нищо друго освен изопачени клюки. По тоя въпрос той веднъж ми каза:
— Нарочно изпращат в „Новый мир“ литератори провокатори с антисъветски съчинения: били сме единственото свободно списание, къде другаде щели да публикуват.
И според него заслугата на неговата редакция се състоеше в това, че „провокациите“ навреме се отгатвали и отхвърляли. А в действителност „провокациите“ бяха тъкмо свободата, а „нарочно изпращаше“ провокаторите голямата руска литература.
Пиша всичко това за общата истина, далеч не за себе си (с мен наопаки — Твардовски се нагърбваше и пряко сили да прокарва безнадеждното). Пиша за десетките произведения, които значително повече се доближаваха до нормата на легалността и за които „Новый мир“ можеше да направи повече, ако обкръжението на Твардовски не беше се вкопчило така здраво в облегалките на креслата, ако не ги сковаваше постоянният мъчителен страх „тъкмо сега моментът не е удобен“, „такъв е моментът сега…“ А тоя момент продължава вече близо половин век.
Веднъж попитах А. Т. мога ли, тъй като милея за списанието, да му препоръчвам произведения, които особено ми харесват. А. Т. много приветливо ме подкани да върша това. Два пъти се възползвах от полученото право — и не само че безуспешно, но и с вреда за отношенията ми със списанието. Първия път — още през медения ни месец, през декември 1962-ра. Убедих В. Т. Шаламов да подбере онези стихотворения от „Из колимските тетрадки“ и „Малки поеми“, които ми се струваха категорични, и ги предадох на А. Т. чрез секретарката му в запечатан плик.
Начело на „Новый мир“ стоеше поет, а отдел „Поезия“ на списанието беше мижав, не бе открил нито едно видно поетично име, от време на време откриваше имена незначителни, които бързо се забравяха. Отделяше се много внимание на дипломатическия „национален етикет“, печатаха се преводни стихотворения на Поети от съюзните републики (Съществуват литератури на всеки отделен народ и световна литература (тя върви по върховете). Но не може да има никаква междинна „многонационална“ литература (пропорционална като Съвети на националностите). Тази нереална представа, наред със соцреализма, също спъваше развитието на нашата литература през изминалите десетилетия.) или 2–3 къси стихотворения на някой вече известен поет, но никога не се пускаше голяма подборка от стихотворения, която да очертае насока на мисълта или формата. Стихотворните публикации на „Новый мир“ никога не ставаха художествено събитие.