Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
А аз не го сторих поради погрешната ми линия на поведение. Канех се „най-разумно да използвам“ кратковременния бяг на моята слава, но тъкмо това не вършех — и до голяма степен поради криворазбраното чувство за дълг спрямо „Новый мир“ и Твардовски.
Това трябва да се обясни правилно. Наистина бях задължен на Твардовски, но лично. Ала нямах право да се съобразявам с едно лично гледище и с това какво ще си помислят за мен в „Новый мир“, а би трябвало постоянно да изхождам от това, че аз не съм аз и моята литературна съдба не е моя, а на всичките ония милиони, които не додраскаха, не дошепнаха, не доизхриптяха затворническата си съдба, закъснелите си лагерни открития. Както Троя дължи съществуването си все пак не на Шлиман, така и нашата лагерна подмолна култура си има своите завети. Затова, след като се бях върнал от света, който не връща мъртъвците, не биваше да се кълна във вярност нито към „Новый мир“, нито към Твардовски, нито пък да държа сметка ще ми повярват ли те, че изобщо не съм се главозамаял, ами много пресметливо завземам плацдарм.
Макар в сравнение с прекомерната ми предпазливост новомирските окови да бяха за мен вторични, все пак и те доста ме спъваха.
Мен, както бе предсказал А. Т., ме молеха за „каквито и да е откъси“ за литературните вестници, за изпълняване по радиото — и аз би трябвало незабавно да им ги давам! — от вече готовия „Кръг“, от готовите пиеси и така, с обявените заглавия, да заграждам периметри, от които после трудно ще бъда изтласкан. През четириседмичната вълна на зашеметяване след експлозията на повестта всичко бе минало безпрепятствено — а аз казах: „Не.“ Въобразявах си, че по този начин овардвам собствените си произведения… Бях горд, че толкова лесно устоявам на славата…
У дома в Рязан и в московските хотелски стаи хлопаха на вратата ми кореспонденти, обаждаха се от московските посолства в рязанското училище, изпращаха ми писмени анкети от разни агенции с такива дори глупави молби като: да съм оценял за западния читател доколко блестящо „е решил“ Хрушчов кубинския конфликт. Но на никого от тях не казах нито дума, макар че безпрепятствено можех да казвам вече доста много, доста смело и ошашавените кореспонденти да разпръснат всичко това по света. Страхувах се, че ако започна да отговарям на западните кореспонденти, и от съветските ще получа въпроси, предопределящи или незабавен бунт, или унило верноподаничество. Тъй като не исках да лъжа и не смеех да се разбунтувам, предпочетох мълчанието.
В края на ноември, десетина дена след появата на повестта, художественият съвет на „Современник“, след като изслуша моята пиеса („Еленът и ловният излет“, също вече смекчена от „Република на труда“), настойчиво поиска да им разреша да я поставят незабавно, трупата щяла да яде и да спи в театъра, но се наемат да я поставят за един месец! И това беше сигурно обещание, познавам театъра. А аз — отказах…
Но защо? Първо, бях усетил, че за публично представяне тя иска още едно преписване, което са седем чисти дена, а при работата ми в училището и наплива на безделно-възторжена кореспонденция — може би и цял месец. „Современник“ скланяше и на това да променям текста по време на репетициите — тогава не можех да зарежа училището! Но защо? Ами: как тъй изведнъж да стана свободен човек? отведнъж да се отърва от всекидневните дотегнали ми задължения? И още нещо: как да не доизкарам децата до края на срока? кой тогава ще им пише бележките? А на всичко отгоре, сякаш напук, в училището довтаса инспекторска комисия тъкмо за последния месец. Как да изоставя директора си, който толкова години се е държал добре с мен, и да се измъкна? За една седмица можех да дам на „Современник“ текста, приготвен за публичност; два пъти седмично можех да пускам по един „олекотен“ откъс от „Кръга“ и да го чета по радиото, да давам интервюта — а аз си губех времето в училищната лаборатория, подготвях нищожни демонстрации на опитите по физика, пишех урочни планове, проверявах тетрадки. Бях жалък червей, изкаран на космическа орбита…