Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Може би причината беше в болестта й или в това, че години наред я бяха лишавали от възможността да взема решения сама. Напрегнатите размишления я изтощиха до крайност. Освен това изпитваше ужасен страх, че ще направи фатална грешка.
Не, тя не искаше да остане при Рейнолд, наистина не искаше. Надяваше се, че е достатъчно силна, за да избегне изкушението на удобствата и обещанията за луксозен живот, изпълнен с развлечения. А що се отнася до така наречения й съпруг, нима може да се чувства привлечена от мъж, на когото изобщо не може да се вярва?
Омъжена. Пред духовния й взор изникна неясна картина, но се разпиля, преди да успее да улови очертанията й — като сън, който се разсейва веднага след събуждането. Ако можеше да си спомни, ако беше сигурна, че наистина е имало брачна церемония, дали щеше да се чувства различно? Дали беше обвързана с Рейнолд Хардън чрез правен и религиозен договор, макар че не го помнеше? Трябваше ли да се чувства обвързана?
Някъде долу се затвори врата и в двора отекнаха стъпки. Появиха се две фигури. Едната беше Тит Жан, а другата представляваше дребен мъж с остро, тясно лице и мършави рамена, облечен в безличен сив костюм. Той ситнеше като мишка покрай камъните, стараейки се да върви в крак с великана. На няколко пъти се опита да протестира срещу бързането, но Тит Жан сякаш беше оглушал. Накрая камериерът отключи желязната решетка, която преграждаше входната алея, махна на непознатия да излезе и затвори вратата със силен трясък.
Дребосъкът се обърна сърдито, сякаш се готвеше да се развика, но изведнъж вдигна глава към галерията. Като забеляза бледото лице на Анжелика зад парапета, зяпна изненадано. После рязко се обърна на токовете си и изчезна в мрака.
След малко в галерията се появи Естел. Господарят, каза тя, молел за извинение. Трябвало веднага да излезе и щял да се върне късно. Надявал се, че мадам ще вечеря добре и ще си легне.
Анжелика преглътна с мъка още няколко лъжици супа, хапна и от пилешкото с билков сос, от пресните моркови, грах и задушено зеле, опита дори яйчения крем и прасковените тортички. Все пак накрая храната изглеждаше почти недокосната.
След като и без това беше станала от леглото, тя помоли Естел да напълни ваната и да й помогне да се окъпе. Оказа се, че напрежението е твърде голямо за нея. Когато икономката й донесе нова нощница, Анжелика вече трепереше от изтощение. Тя падна на леглото и само след минути потъна в дълбок сън.
След около час се събуди с писък. Беше сънувала как плува сред вода и огън. Отвори широко очи и се взря замаяно в мрака. Зачака сърцето й да забие по-равномерно и дишането й да се възстанови. Накрая заспа отново, но този път сънят й беше неспокоен и често смущаван от неприятни сънища.
Събуди се отново малко преди зазоряване. Някой беше влязъл в стаята й и стоеше до леглото. Напълно неподвижен, безшумен като хищен звяр.
Мина цяла вечност, преди Анжелика да се осмели да отвори очи. Трябваше да разбере кой беше натрапникът.
Рейнолд. Тя беше почти сигурна, че е той. Почти.
Мъжът не се помръдваше. Струваше й се, че дори не диша. Дали беше забелязал, че се е събудила? Тялото му беше едва забележимо в мрака, а нейното беше скрито зад завесите. Напорът да се раздвижи, да прекъсне тишината беше непоносим, но нещо в пълната неподвижност на фигурата до леглото я възпря да го стори.
Минаха няколко минути. Внезапно мъжът до леглото въздъхна дълбоко, обърна се и безшумно закрачи към долния му край. Пружините на кушетката изскърцаха. Мъжът се опита да се настани удобно и скоро замря.
Какво търсеше тук? Дали беше дошъл да види дали всичко е наред, или искаше да се възползва от съпружеските си права? Анжелика не знаеше и много й се искаше да разбере. Дълго лежа будна в леглото си, замислена за странната сцена.
Не можеше да види какво прави Рейнолд на тясната кушетка. Беше толкова тихо, сякаш в стаята нямаше никой. Анжелика се надигна предпазливо, но пак не успя да го види. Изтегли се нагоре и най-после го откри.
Той лежеше на кушетката и светлата завивка беше в ярък контраст с тъмното му тяло. Широките рамене се очертаваха ясно, както и разпръснатата по възглавницата черна коса. Лицето му имаше силната, неподвижна красота на мъртвешка маска.
Той беше спал много пъти на кушетката, но Анжелика никога не беше мислила за това. През последните нощи идваше едва след заспиването й и изчезваше, преди тя да е отворила очи. Струваше й се невероятно, че той прекарва нощите толкова близо до леглото й. Това беше прекалено… интимно. Видът му събуди в сърцето й странно чувство за уют и в същото време й се стори заплашителен.
— Аз не хапя — проговори меко Рейнолд, без да отваря очи. — Мисля, че и не хъркам. Ако това се случи, не се бой да ме разтърсиш здраво, но иначе не ме буди. Повикай ме само когато пожелаеш компанията на съпруга си в огромното легло, което съм ти отстъпил.