Роузана (Роман за едно престъпление)

К.: И тя ви позволи да я последвате?

М.: Разменихме си няколко глупави реплики. Обикновените шегички, знаете. Смисъла не си спомням. Изглежда, че приказките й бяха досадни.

К.: Влязохте ли в близост в колата?

М.: Целувахме се.

К.: Тя съпротивяваше ли се?

М.: Ни най-малко. Ние се целувахме, казах.

(Пауза.)

К.: Кой плати таксито?

М.: Роузана. Не успях да я спра.

К.: И после?

М.: Извинявам се. Влязохме в апартамента. Беше доста хубаво там. Спомням си, че се изненадах. Имаше страшно много книги.

К.: Какво направихте?

М.: Амиии…

К.: Имахте ли сношение?

М.: Да.

К.: Кога?

М.: Почти веднага.

К.: Бъдете така любезен да разкажете подробно какво точно се случи.

М.: Какво, по дяволите, целите с това? Някакъв частен доклад Кинсли6?

К.: Извинявам се. Но искам да ви напомня какво ви казах в началото на разговора. Това може да се окаже важно.

(Пауза.)

К.: Трудно ли ви е да си спомните?

М.: Не, Боже мой!

(Пауза.)

М.: Много е странно да седя тук и да излагам един човек, който не е сторил нищо лошо и на всичкото отгоре е мъртъв.

К.: Разбирам чувствата ви. И ако все още настоявам, то е, защото имаме нужда от помощта ви.

М.: Е, добре, питайте.

К.: Влязохте в жилището. После?

М.: Тя си свали обувките.

К.: И после?

М.: Целунахме се.

К.: И после?

М.: Тя влезе в спалнята.

К.: А вие?

М.: Последвах я. Трябват ли ви още подробности?

К.: Да.

М.: Тя се съблече и легна.

К.: Върху леглото?

М.: Не, във леглото. Под одеялото и чаршафа.

К.: Изцяло ли беше съблечена?

М.: Да.

К.: Изглеждаше ли стеснителна?

М.: Ни най-малко.

К.: Тя загаси ли светлината?

М.: Не.

К.: А вие?

М.: Как смятате?

К.: И после имахте полово сношение?

М.: Какво, по дяволите, си мислите, че сме правили? Трошили сме орехи ли? Извинете, но…

К.: Колко дълго останахте?

М.: Не знам точно, до един или два. После се прибрах.

К.: Значи това е първият път, когато изобщо сте видели мис Макгро?

М.: Да, първият път.

К.: Какво си мислехте за нея, като си тръгвахте оттам? И на другия ден?

(Пауза.)

М.: Мислех… първо си помислих, че е най-обикновена евтина курва, макар че не изглеждаше така от пръв поглед. После реших, че е нимфоманка. Но и едното, и другото беше глупост. Сега, особено когато знам, че е мъртва, да, просто изглежда абсурдно, че някога съм можел да мисля така.

К.: Чуйте ме, приятелю. Уверявам ви, че е еднакво деликатно и за мен да поставям всичките тези въпроси, както и за вас да им отговаряте. Никога не бих го правил, ако нямах определена цел. Тъй че ще е по-зле, ако не стигнем доникъде.

М.: Извинете, че избухнах преди малко. Работата е там, че не съм свикнал с обстановката. Изглежда толкова налудничаво да седя тук, в тази стъклена клетка, и да разправям неща за Роузана, които никога преди не съм споделял с никого, с разни полицаи, мотаещи се нагоре-надолу, докато магнетофонът си върви ли, върви, а сержантът само седи и зяпа там, в ъгъла. Не съм никакъв циник, особено що се касае до…

К.: Джек, вземи смъкни тия щори покрай стената. И чакай навън.