Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Гобрий тогава казва: „Побратими, кога други път, ако не сега, когато знаем, че ние, персите, се намираме под властта на мидиеца-маг, и то на човек с отрязани уши, ще ни се удаде по-сгоден случай да си възвърнем царството или да умрем, ако не ни бъде по силите да го отнемем. Неколцина от вас бяха до смъртното ложе на Камбис и непременно си спомнят какво проклятие той отправи на края на живота си към персите в случай, че не се постараят да спечелят наново царството. Тогава не се вслушахме в Камбисовите думи, понеже помислихме, че ги е изрекъл злоумишлено. Но сега аз гласувам да послушаме Дарий и да не се разотиваме оттук, ами да тръгнем направо срещу мага.“ Това казал Гобрий и всички се съгласили с него.
Но по едно съвпадение, докато така се съвещавали, двамата маги също се съвещавали и решили да си привлекат за приятел Прексасп, тъй като бил пострадал жестоко от Камбис, който убил сина му със стрела, и понеже единствено Прексасп знаел за смъртта на Смердис, сина на Кир, погубен собственоръчно от него; освен това Прексасп бил на най-висока почит сред персите. Та като го повикали за целта, опитали се да го спечелят, обвързвайки го с клетви и уверения, само и само да таи в себе си и никому да не издава измамата, с която царували над персите. Обещали да му дадат хиляди всевъзможни подаръци. Магите успели да го склонят и Прексасп приел. Тогава взели да го надумват за друго: щели да свикат всички перси под дворцовите стени, а той трябвало да се покачи на кулата и да държи реч, с която да увери персите, че царува не някой друг, а самият Смердис, синът на Кир. Поръчали му да постъпи така, понеже персите наистина страшно много му вярвали, пък и сам Прексасп нерядко заявявал на всеослушание, че Смердис, синът на Кир, е жив и че, отхвърля мълвата за убийството му. Прексасп казал, че е готов да стори това, след което магите свикали персите, а него възкачили на една кула и го подканили да говори. Ала той умишлено премълчал тъкмо онова, което магите искали от него, и изредил родословието на Кир, започвайки от Ахемен. Като стигнал накрая до Кир, Прексасп заговорил колко добрини е сторил за персите той и подир изброяването им разкрил истината. До тоя момент криел, говорел той, понеже не било безопасно за него да приказва за случилото се, но сега го била обзела потребност да я открие. И разказал как, принуден от Камбис, сам той убил Смердис, сина на Кир, и че царували магите. Подир това, като проклел персите в случай, че не се сдобият отново с властта и не се разплатят с магите, той се хвърлил надолу с главата от кулата. Ето такъв бил краят на Прексасп, мъж, неподкупен през целия си живот.
А пък, седемте перси, след като решили да не отлагат, а незабавно да нападнат магите, се помолили на боговете и се упътили сетне към двореца, без изобщо да знаят какво е сторил Прексасп. Едва когато стигнали половината път, узнали за случилото се с него, Свърнали тогава от пътя и почнали пак да се съвещават. Ония, които подкрепяли Отан, настоявали непременно да се изчакат нещата да прекипят и да се предприеме тогава нещо, докато тия, които подкрепяли Дарий, искали да не, се променя досегашното им решение и да не се отлага, а да се тръгне веднага. Но ето че докато водели препирнята, пред погледите им се появили две двойки лешояди, подир които връхлитали, кълвели ги с клюнове и ги разкъсвали с нокти седем двойки ястреби. При тая гледка седмината одобрили единодушно мнението на Дарий и се запътили, към двореца, окуражени от знамението.
Когато стигнали пред портите на двореца, получило се, както предрекъл Дарий. Защото стражите, не подозирайки, че са дошли за подобно нещо, от уважение пропуснали напътствуваните сякаш от божество персийски велможи, без никой да ги попита. Но като преминали в двора, се натъкнали на евнусите, приносители на царски известия, които ги заговорили, поинтересували се за какво са дошли, заканили се на стражите при портите, задето ги пуснали, и когато седмината понечили да влязат навътре, ги възпрели. Тогава те, като си дали един другиму знак, изтеглили мечовете си и проболи възпиращите ги, подир което се впуснали с бяг към мъжкото отделение на двореца.
А по същото това време вътре се случили и двамата маги — съветвали се след случая с Прексасп. И тъй, щом дочули врявата и виковете на евнусите, те и двамата изтичали навън и като видели какво става там, втурнали се към оръжието. Едвам успели — единият да откачи лък, а другият копие да грабне, и ето че започнала схватката. Никак не помогнал на първия взетият лък, понеже враговете им напирали отблизо. Но другият маг, с копието, се бранел и пронизал с него първо Аспатин в бедрото, а след туй и Интафрен в едното око. Интафрен ослепял с това око, само дето от раната не умрял. Такива рани нанесъл единият маг. Щом разбрал, че от лъка му няма никаква полза, вторият маг побягнал към спалнята, в която се влизало от залата, с намерение да залости вратите зад себе си. Но с него от седмината вътре се вмъкнали Дарий и Гобрий. Вкопчили се един в друг Гобрий и магът на земята, а Дарий, надвесен над тях, в тъмното не знаел какво да стори, понеже вардел да не улучи Гобрий. Тогава Гобрий, като усетил, че Дарий стои безучастно, попитал защо не посяга с ръка, а той отвърнал: „Да не улуча тебе се вардя.“ „Удри, па ако ще и през двамата!“ — продумал Гобрий. Послушал го Дарий, замахнал с меча и за късмет улучил мага.