Исторически новели

Демокрация, олигархия или монархия

Когато след пет дни вълнението заглъхнало, въстаналите срещу магите се събрали да обсъдят положението и тогава били държани речи, които, макар и неправдоподобни за някои елини, били все пак държани. Най-напред взел думата Отан, който настоявал да се даде управлението на всички перси: „Аз мисля — говорел той, — че не бива да търпим повече един-единствен човек да ни управлява — туй не е нито добро, нито приятно. Вие и без друго видяхте докъде стигна жестокостта на Камбис, опитали сте и от жестокостта на мага. Как да е пригодно тогава единовластието, когато то дава възможност на царя да прави каквото поиска, без да е отговорен за това? Защото и най-добродетелният човек на земята, ако стъпи на тая власт, би отстъпил от обичайните си възгледи — у него се явява надменност от многото блага, с които разполага, а завистта — тя е по начало вродена в човека. Налице ли са тия двете у него, то цялата възможна злина е налице, защото част от многото издевателства той върши от надменност, породена в охолството, а останалите — от завист. Наистина, поне царете би трябвало да бъдат независтливи, но се получава обратното: те завиждат на най-способните свои поданици и им желаят смъртта, а пък на най-низките и долни се радват; с най-голяма охота също приемат доноси. Освен това най-мъчно се угажда на царя — величаеш ли го умерено, недоволен е, задето не му се отдава пълна почтителност, а отнесе ли се някой с пълна почтителност, той пак е недоволен, задето се угодничи към него. Но ето че дойде ред да кажа най-важното: царят разклаща наследените обичаи, насилва жени и убива хора без съд. Докато народовластието първо носи най-хубавото название, а именно — «равенство пред закона», и после то не върши безобразията на царя, а раздава длъжностите по жребий, иска отчет за тях и решава за всичко в интерес на общността. И тъй, предлагам да изоставим властта на единия и да издигнем народа. Защото народът е всичко.“