Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
При тези негови безобразия лидиецът Крез счел за нужно да го вразуми с думите: „Недей се уповава, царю, изцяло на младостта и буйността си, а се възпирай и сдържай. Хубаво е последиците да се пред-угаждат и истинската мъдрост е в предпазливостта, А ти хващаш и без никаква особена причина убиваш свои поданици, убиваш и деца даже. Помисли само — няма ли да се разбунтуват персите, ако не спреш да вършиш подобни неща? Сам Кир, баща ти, ми заръча най-настоятелно да те поучавам и вразумявам, колчем намеря за добре.“ Крез му дал този съвет от добри чувства наистина, а Камбис отвърнал: „Как смееш и на мене да даваш съвети, ти, който уж отлично царува над отечеството си — ти, който уж добре посъветва баща ми, когато го накара да премине реката Аракс и да нападне масагетите, при все че те желаеха да минат на нашия бряг, ти, който погуби себе си, понеже беше лош вожд на отечеството си, погуби и Кир, понеже те послуша! Жив и здрав няма да си отидеш оттука — отдавна дирех удобен случай да те пипна!“ И като казал това, Камбис посегнал към лъка си, за да го убие, ала Крез побягнал и изтичал навън. След като сам не сварил да пусне стрела, Камбис наредил на слугите да го заловят и убият. Но слугите, които си познавали господаря, вземат, че скриват Крез с намерение да го покажат и да получат награда, задето са запазили живота му, в случай, че Камбис се разкае и се поинтересува за Крез; ако ли пък не се разкае и не му домъчнее за Крез, тогава да го премахнат. И наистина, не след дълго на Камбис му станало мъчно за Крез. Щом усетили това, неговите слуги му обадили, че е жив. Камбис изразил задоволството си, че Крез е оставен жив, но се заканил, че ония, дето го спасили, няма да минат без наказание, а ще ги убие. И го направил.
Ето с това и с още много подобни престъпления Камбис беснеел сред перси и съюзници. През времето на престоя си в Мемфис той отварял древните гробници и разглеждал мумиите. Веднъж влязъл в храма на Хефест и жестоко се подиграл с изображението на бога. Това Хефестово изображение най-много прилича на статуетките на Патеките, с които финикийците украсяват носовете на бойните си кораби. Аз ще се поясня за онзи, който не ги е виждал: това са фигури, наподобяващи пигмеи. Камбис влязъл още и в храма на Кабирите, в чийто храм няма право да влиза никой освен жрецът. Не само осквернил, но и изгорил много изображения. Те също напомнят тези на Хефест, който според преданието е техен баща.
Та за мене е ясно, че, както и да го погледнем, Камбис съвсем е бил полудял. Щеше ли иначе да вземе да се подиграва със светини и обреди. Защото ако предложеше някой на хората да си изберат най-добрите обичаи на света, след като се запознаят с всички внимателно, то те биха предпочели своите си — дотолкова всички люде са убедени, че техните обичаи са най-добри. Затова не може да се очаква от друг, освен от полуделия, да се присмива над такива неща. А че дотам са свикнали всички люде със своите обичаи, за това могат да се намерят най-различни потвърждения, сред които е и следното: Дарий, подир възцаряването си, повикал неколцина елини, които били под ръка, и ги попитал какво да им заплати, та да се решат да изяждат телата на умрелите си бащи. Отвърнали му, че нямало да сторят това за нищо на света. Подир тях Дарий повикал едни индийци от племето калати, които изяждат бащите си, и в присъствието на елините, които можели да следят разговора с помощта на преводач, ги попитал колко да им заплати, та да приемат, когато умрат техните бащи, да изгорят телата им. Индийците надали високо вик и го замолили да не споменава подобно нещо. Та у хората е прието така и аз мисля, че Пиндар27 с право е казал: „обичаят над всички е цар.“
27
Пиндар — голям гръцки хоров лирик от V век пр.н.е.; стихът е от Фрагмент 169.