Исторически новели

А персите, като видели царя да плаче, почнали всички да дерат дрехите по себе си и да надават продължителни жални викове. Скоро след това костта се възпалила, раната много бързо гангренясала и болестта отнесла Камбис, сина на Кир. Той царувал всичко седем години и пет месеца, но бил бездетен до края и не оставил нито мъжко, нито женско потомство. Тогава у персите, които чули последните му думи, плъзнало силно недоверие към туй, че магите държали положението — мислели си, че онова, което изрекъл Камбис за смъртта на Смердис, било казано злоумишлено с цел да повдигне целия персийски народ на война срещу своя брат.

И тъй, те си мислели, че на царския престол седи Смердис, синът на Кир. От своя страна Прексасп също отричал решително, че е убил Смердис, понеже след кончината на Камбис за него не било безопасно да казва, че собственоръчно е умъртвил сина на Кир. И сега вече магът, подир смъртта на Камбис, царувал незастрашаван, като минавал за Смердис, сина на Кир, в продължение на седемте месеца, които не достигали за изпълването на Камбисовата осма година. През тези месеци той направил за поданиците си крайно големи добрини, тъй щото след неговата смърт всички подвластни нему в Азия освен персите почувствали загубата му. Защото изпратил да разгласят, че всеки един народ, над който владее той, се освобождава от военна повинност и данъци за срок от три години.

Магът разгласил това незабавно след установяването си на власт, но на осмия месец бил разкрит по следния начин. Имало един Отан, син на Фарнасп, който не отстъпвал по род и богатство на персийските първенци. Най-напред у този Отан се появило съмнението, че магът не е Смердис, синът на Кир, а е оня, който в действителност бил, като гледал, че царят никога не напуска крепостта, а и никого от персийските велможи не допуска при себе си. Та като се явило у него съмнението, ето какво предприел Отан с помощта на дъщеря си, на име Федимия, която преди време бил омъжил за Камбис, а сега, ведно с останалите наложници на Камбис, магът и нея също взел за своя жена. И тъй, Отан пратил вест на дъщеря си и поискал да узнае с кого споделяла тя легло — със Смердис ли, или с някой друг. Дъщерята му върнала отговор, в който казвала, че не знае, тъй като не била никога виждала Смердис, сина на Кир. Затова и не можела да разбере дали мъжът, при когото ляга, е той. За втори път пратил вест Отан, в която се казвало: „Щом сама не познаваш Смердис, сина на Кир, попитай тогава Атоса кой е човекът, с когото живеете и двете. Тя поне не може да не познава собствения си брат.“ На това дъщерята праща следния отговор: „Не мога да се видя, та да говоря ни с Атоса, нито с някоя друга от наложниците в двореца. Защото този човек — който и да е той, щом взе царството, ни разпръсна веднага и ни отреди покои, отделно една от друга.“