Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
С това нещата се доизяснили за Отан и той праща до дъщеря си трета вест, в която се казвало: „При твоето благородно потекло, дъще, недей отказва да поемеш опасността, на която баща ти ще те накара да се изложиш. Защото, ако този човек не е наистина Смердис, синът на Кир, а е оня, който аз предполагам, то той не бива в никой случай да се измъква безнаказано, а трябва да получи заслуженото, задето те е имал за наложница и се е разпореждал с персите. Затова направи следното: щом легне с тебе и усетиш сетне, че е заспал, попипай му ушите. Ако излезе, че той има уши, знай, че живееш със Смердис, сина на Кир, а ако няма — със Смердис мага.“ Федимия в отговор казва, че щяла да се изложи на голяма опасност, ако постъпи така. Защото ако се окажело, че царят наистина няма уши, усетел ли я, че го опипва, с нея щяло да бъде свършено. Добре знаела това, но въпреки всичко се наемала заради баща си да го стори. А през царуването на Кир, сина на Камбис, на мага Смердис му били отрязани ушите за някакво не дотам маловажно провинение. И тъй, Федимия, дъщерята на Отан, изпълнявайки онова, което обещала на баща си, когато дошъл нейният ред и влязла при мага — а в Персия жените на един мъж се редуват да дохождат при него — та като влязла и легнала с мага, който после дълбоко заспал, тя заопипвала за ушите му. И не й било трудно, напротив, Федимия лесно разбрала, че царят няма уши, и с идването на деня тутакси известила баща си.
Тогава Отан повиква Аспатин и Гобрий — двамата персийски първенци, които били най-подходящи да им се довери, и им разкрива цялата работа. А те в същност също имали подозрения, че нещата стоят така. Затова, когато Отан ги посветил в тайната, повярвали му на думите, И решили всеки да привлече на своя страна по още един персиец, на чиято вярност може да се разчита най-много. И тъй, Отан довежда Интафрен, Гобрий — Мегабикс, а Аспатии — Хидарн. Но след като станали шестима, в Суза пристигнал Дарий, синът на Хистасп, идейки от Партия, където неговият баща бил наместник на царя. Щом дошъл Дарий, шестимата перси решили да привлекат на своя страна и него.
Сега, когато били вече седмина, те се събрали да се договорят и разменят клетви. Щом дошъл ред на Дарий да каже какво мисли, рекъл им: „Смятах, че само аз зная за царуването на мага и за смъртта на Смердис, сина на Кир. Единствено затова и побързах да дойда — да наглася смърт за мага. Но след като стана тъй, че не само аз, но и вие знаете, предлагам да се действа веднага и да не се допуска забавяне. То не би ни донесло нищо.“ На това Отан отвърнал: „Сине Хистаспов, дете си на храбър баща, пък и сам, види се, не падаш с нищо по-долу от баща си. Но недей така необмислено ускорява начинанието, а се придържай към онова, което е по-разумно. Трябва първо да станем повече и тогава да предприемаме нещо.“ На това Дарий отвръща: „Поведете ли се по думите на Отан, трябва да знаете, че всички вие, които сте тук, ще загинете от най-страшна смърт. Някой ще ни издаде на мага, та да добие облага за себе си. Да бяхте действали самостоятелно — по-добре щеше да е. Но след като решихте да се обърнете към повече хора, а и мен посветихте в тайната, или още днес трябва да действаме, или бъдете сигурни, че превали ли днешният ден, не ще позволя някой от вас да ме навини пред магите, а сам ще отида да ви изкажа.“
Като гледал как се горещи Дарий, Отан му рекъл: „Щом толкова държиш да побързаме и не допускаш отлагане, хайде, посочи сам по кой начин да проникнем в двореца и да нападнем. Стражи там има поставени навсякъде, както сам навярно знаеш — ако не си ги виждал, то поне си чувал за тях. Как ще минем през стражите?“ „Отане, отвърнал Дарий, има много неща, които могат да се разкрият не с обяснение, а с изпълнение. Има също неща, които са лесни за обяснение, но са съвсем безславни при изпълнението им. Вие знаете, че няма да ни е никак трудно да преодолеем стражите, защото, от една страна, едва ли ще се намери такъв, който да не ни пропусне, като ни види кои сме — донякъде от уважение, а донякъде и от страх. Аз от своя страна имам и един най-благовиден предлог, с който да минем: ще кажа, че съм пристигнал току-що от Партия и че искам да говоря с царя от името на баща ми. Е, там, където трябва да се излъже, ще се излъже. Защото и ония, дето лъжат, и тия, които си служат с истината, целят едно и също: едните лъжат само тогава, когато очакват да добият с лъжите си някаква облага; другите пък говорят истината, за да могат да извлекат също облага от нея и да им доверява човек още по-важни дела. Така, макар да действаме с различни средства, ние се стремим към едно. Ако не чакаха никаква облага, и говорещият истината би лъгал колкото лъжеца, и лъжецът би казвал истината колкото нелъжещия. Та който пазач ни пропусне доброволно на входа, толкова по-добре ще бъде след време за него. Но който се опита да ни пропъди, нека бъде наш враг. А след като си пробием със сила път, ще влезем и ще пристъпим към действие.“