Исторически новели

Одобрил Камбис тези думи на Прексасп, догонили веднага глашатая и когато се върнали с него, Прексасп го запитал: „Ти, пратенико, казваш, че идеш от името на Смердис, сина на Кир. Я сега ни отговори истината, па си иди здрав и читав оттука: лично Смердис ли излезе да ти даде нарежданията, или някой негов слуга?“ „Откакто цар Камбис потегли срещу Египет — отвърнал вестителят, — аз не съм виждал Смердис, сина на Кир. А нарежданията ми даде магът, когото цар Камбис посочи за управител на двореца. Рече ми, че Смердис е възложил да се разгласи това пред вас.“ Тъй отговорил пратеникът, без в нищо да ги излъже. Камбис тогава се обърнал към Прексасп: „Вдигам своите подозрения, понеже ти изпълни заповедта ми като доблестен мъж. Ала кой от персите би могъл да възприеме името Смердис и да въстане срещу ми?“ „Господарю — рекъл Прексасп, — мисля, че разбирам как стои цялата работа: срещу теб са въстанали двамата маги — Патизит, когото остави за надзорник в двореца, и неговият брат Смердис.“

Щом Камбис чул името Смердис, поразила го верността както в думите на Прексасп, така и в съня, в който преди време му се присънило как един човек иде да му извести, че на царския трон седи Смердис и главата му опира в небето. Виждайки, че незаслужено е погубил брата си, Камбис заплакал за Смердис, а когато се наплакал, разярен от злополучния обрат, метнал се на коня си с намерение час по-скоро да се яви срещу мага с войската си в Суза. Но при мятането връз коня изпада предпазното дъно на ножницата му и оголеното острие го промушило в бедрото — точно там, гдето самият той преди време наранил египетския бог Апис. И тъй, когато усетил, че раната му е смъртоносна, Камбис попитал как е името на града, гдето били спрели, и получил отговор „Екбатана“. А му било предсказано отпреди още от оракула в Буто, че неговият живот ще завърши в Екбатана. Тогава Камбис помислил, че на стари години ще умре в Екбатана в Мидия, където били всичките му богатства, но оракулът явно е искал да каже Екбатана в Сирия. И ето че сега, след като попитал и узнал името на града, след двойния удар — от въстанието на магите и от раната, Камбис си възвърнал разсъдъка, схванал истинския смисъл на прорицанието и казал: „На това място е отредено да умре Камбис, синът на Кир.“

Само толкова казал тогава, но двайсетина дни по-късно Камбис изпратил да повикат най-видните перси от войската и изрекъл пред тях следните думи: „Перси, налага се да открия пред вас нещо, което криех досега с най-голямо старание. Ех, да не бях никога сънувал съня, който ми се яви веднъж, докато бяхме в Египет! Присъни ми се как от дома идва вестител с вестта, че на царския трон седи Смердис и главата му опира в небето. Аз се побоях да не ме свали от престола моят брат Смердис и постъпих по-скоро прибързано, отколкото мъдро. Не било явно по силите на човека да отбива онова, дето предстои да се случи. А аз, глупецът, вземам, та пращам в Суза Прексасп да убие Смердис! След като бе сторено голямото злодеяние, заживях, без да ме мъчи страх и без ни най-малко да се тревожа, че след премахването на Смердис може друг човек някога да въстане срещу мен. Но за всичко туй, дето предстоеше да стане, се лъжех и ето ме — станал братоубиец без нужда, и въпреки всичко — останал без царство. Защото тоя Смердис е бил магът и божеството за него ми предвеща в съня, че ще въстане. Но стореното е сторено и знайте, че Смердис, синът на Кир, не е вече сред живите. В царството ви владеят сега магите — Смердис и неговият брат Патизит, когото оставих за управител на двореца в Суза. А човекът, който най-много ми трябваше, за да ми помогне сега, когато търпя безобразия от страна на магите — уви, той погина с отвратителен жребий, убит от най-близките нему. Него вече го няма, затова не ми остава друго, освен да заръчам на вас, перси, какво искам да се направи подир смъртта ми. Заклевам ви в името на боговете, покровители на царете, и повелявам на всички вас и особено на намиращите се тук от рода на Ахеменидите, да не погледнете безучастно на това, че властта се е върнала у мидийците, ами, ако са я получили и я имат с измама, с измама и вие да им я отнемете, и ако са си послужили с насилие, с най-голямо насилие си я върнете и вие! Сторите ли това, нека земята ви дава плод, нека жените и стадата ви раждат и нека бъдете свободни за вечни времена! Но ако не си върнете властта или не направите поне всичко възможно да си я върнете, тогава ви проклинам и дано с вас се случи противното, а отгоре на туй дано всеки един персиец стигне до такъв край, до какъвто аз стигнах!“ И като спрял да говори, Камбис заплакал над своята голяма злочестина.