Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
А сутринта, на развиделяване, шестимата се явили на коне и както се били наговорили, заяздили из окрайнините на града. Когато наближило онова място, където предната нощ била спъната кобилата, жребецът на Дарий препуснал в тръс и изцвилил. А в това същото време от ясното инак небе блеснала светкавица и се чул гръм — сякаш в съзвучие с коня, за да утвърди Дарий за цар. Рипнали другите петима от конете тогава и взели да се кланят на Дарий.
Това именно била хитрината на Ойбар според разказа на едни от персите. Други обаче описват различно нещата и твърдят, че Ойбар натрил о задницата на кобилата едната си ръка, скрил я сетне в шалварите си и я държал там до утрото, когато конете били вече на потегляне. Тогава извадил ръката си и я поднесъл под ноздрите на Дариевия жребец, който пропръхтял и изцвилил веднага, щом подушил миризмата.
Ето по този начин за цар бил посочен Дарий, синът на Хистасп. И освен арабите, подвластни нему били всички народи в Азия, подчинени преди него от Кир, а някои — и от Камбис.
Жената на Интафрен
Наскоро след бунта на седемте перси срещу мага един от тях — Интафрен, намерил смъртта си, понеже извършил наглост. Той поискал да влезе в двореца по някаква работа с царя. И наистина, както било договорено между въстаналите срещу мага, те имали достъп до царя без предизвестие, стига да не се случел той в спалнята си с жена. Затова и Интафрен — нали бил един от седемте — не сметнал за нужно някой да обажда за идването му, а понечил да влезе направо. Ала пазачът и разпоредителят при вратите не го допуснали, понеже царят, рекли те, бил с жена в спалнята си. Тогава Интафрен, мислейки, че го лъжат, изтегля сабята си и им отрязва ушите и носовете, нанизва ги сетне на два ремъка от поводите на коня, увързва ремъците около шиите им и ги оставя.
А те отиват и се показват пред царя, разправят му по причина на какво са пострадали. Изтръпнал Дарий да не би шестимата да са сторили това в общо съгласие и ги привикал един по един, за да ги изпита и чуе одобряват ли извършеното от Интафрен. След като се уверил, че той е действал без тяхно знание, царят задържал Интафрен, децата и близките му, подозирайки го, че готви бунт заедно с родствениците си. Но когато всички те били задържани и оковани в окови като за обречени на смърт, пред вратите на царя дошла и застанала жената на Интафрен. Тя плачела и се окайвала непрестанно, докато накрая успяла да извика съжаление у Дарий, който изпратил да й кажат следното: „Цар Дарий ти дава да отървеш от смърт един от твоите близки — когото определиш от затворените.“ Преди да отговори, тя помислила малко, сетне рекла: „Ако царят наистина ми подарява живота на един, то тогава избирам брат си от всички.“ Зачудил се Дарий на нейния отговор, когато го чул, и изпратил да я запитат: „Царят иска да разбере как така ти подмина мъжа и децата си, а избра брат си да оцелее. За теб той не е тъй близък, както децата, по-малко драг е а от мъжа ти.“ „Царю — отвърнала тя, — да даде бог, могла бих да имам друг мъж и други деца, ако загубя тези… Но друг брат по никой начин не бих могла да добия, понеже моите майка и баща не са вече между живите. Такава ми беше мисълта, когато ти отговорих първия път.“ Тези нейни думи се сторили умни на Дарий и освен живота, за който го молела, пощадил и живота на най-големия й син, тъй като майката му се понравила много. Но убил всички останали.
Вироглавото момче
Херодот прави голямо отклонение, за да разкаже за Поликрат, владетеля на остров Самос. Спарта и Коринт се съюзяват за война срещу него, а три поколения преди това Коринт се владее от тирана Периандър (625–585 г. пр.н.е.), прочут в древността като един от „седемте мъдреци“ на Елада, а също и с жестокостта си.
В пристъп на ревност Периандър убил собствената си жена Мелиса, подир което от случилото се произлязло ново злополучие. Той имал двама синове от Мелиса, единият — на седемнадесет години, а другият бил навършил осемнадесетте, когато дядо им Прокъл, владетелят на Епидавър, ги поканил при себе си и се показал много внимателен към тях, както можело да се очаква от бащата на тяхната майка. Но като дошло време за връщане, Прокъл ги изпроводил с думите: „Чеда мои, знаете ли кой уби майка ви?“ По-големият не обърнал ни най-малко внимание на това. Малкият, обаче, чието име било Ликофрон, тъй много го заболяло от чутото, че като се върнал в Коринт, нито продумвал на своя баща — убиеца на майка му, нито отговарял, когато Периандър опитвал да го заговори, нито искал да дава обяснение, когато го питали защо, докато най-подир Периандър, страшно ядосан, го изгонва от двореца.