Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Това била речта на Мегабикс, а подир него трети се изказал Дарий, който говорил така: „Аз мисля, че с право е изречено онова, което изрече Мегабикс за тълпата, но за властта на малцината не е прав. Ако вземем трите вида управление — на мнозинството, на малцината и на единия, при това — възможните три най-добри, аз твърдя, че единовластието далеч превъзхожда останалите. Че би ли могло да се намери по-добро от управлението на най-достойния човек в държавата. Защото решенията на такъв човек ще са като самия него, той ще ръководи народа безупречно и тъй неговите мерки, насочени срещу враговете му, могат да остават в по-голяма тайна от другаде. При управлението на малцината пък, където не само един упражнява способностите си за общото благо, често се пораждат поводи за силна лична омраза. Защото там, където всеки иска да оглави останалите и да налага своите решения, се стига до ожесточени вражди, от които се поражда разкол, от разкола пък — кръвопролития, а кръвопролитията водят до единовластие. Това показва колко много този вид управление превъзхожда останалите. По подобен начин, когато на власт е тълпата, не може да не възникне злоупотреба. Но тая злоупотреба с общите интереси не води до вражди, а поражда крепки приятелства между злосторниците, защото те първо се сплотяват и тогава действат. И това продължава, докато някой застане начело на народа и успее да спре злосторниците. От благодарност тълпата започва да величае този човек и тъй, величаейки го, скоро прави от него цар. От това също става ясно, че е най-добре, когато властта е у един. И накрая, да събера всичко в един въпрос: откъде, питам, добихме свободата си и кой ни я даде? Тълпата ли, малцината или единият? Един-единствен човек ни е дал свободата, затова мисля да се придържаме към управлението от цар. Не бива при това да отменяме наследените порядки, които са си добри. По-добре няма да е.“
Изборът на цар
Тия три мнения били изказани и останалите четирима се съгласили с последното. Тогава Отан, който държал да се даде равноправие на персите, но не сполучил в намерението си, станал и заговорил така: „Съратници, само един от нас, явно, може да стане цар, било като оставим жребия да го определи, като възложим на народа да го избере, или по друг някой начин. Аз, обаче, не желая нито да властвам, нито пък над мене да властват. Затова няма да ви съпернича. Но се отказвам само при едно условие: че не ще бъда подвластен вам както самият аз, така и моите потомци.“ Като казал това, той им отстъпил съперничеството и се оттеглил, когато шестимата приели условията му. И до ден днешен родът на Отан продължава да е единственият свободен род в Персия. Той е под властта на царя само дотолкова, доколкото пожелае, при все че не престъпва персийските закони.
Шестимата тогава се заели да обмислят как ще е най-справедливо да си поставят цар. Най-напред решили, че на когото и да се падне от шестимата царството, то той следва всяка година в знак на извънредно отличие да дава на Отан и на неговите потомци по едно мидийско наметало, както и наградите, смятани за най-почетни в Персия, задето пръв е замислил свалянето на мага и успял да ги събере. Така бил удостоен Отан, а ето какво решили в интерес общо на седмината: да може всеки от тях, когато пожелае, да влиза в двореца без предизвестие, стига само да не се случи царят да спи с жена; да не може царят да взема отникъде другаде жена, освен от родовете на въстаналите с него. За избора пък на цар решили следното: идната сутрин да излязат яздешком заедно в окрайнините на града и да получи царството този, чийто кон пръв изцвили при изгрев слънце.
Дарий имал един хитър слуга на име Ойбар. Като се разотишли от събранието, Дарий отишъл при него и рекъл: „Ойбаре, за да си изберем цар, решихме да възседнем конете и царството да получи онзи, чийто кон пръв изцвили след появяването на слънцето. Та ако в теб има хитрост, измисли как да получим наградата ние, а не някой друг,“ Ойбар му отвръща с думите: „Не се бой, а отпусни сърцето си, господарю. Стига само от туй да зависи дали ти ще бъдеш цар, или не, знай, че никой друг няма да се възцари — нужния цяр го имам.“ „Ако наистина имаш тая хитрина — рекъл Дарий, — употреби я веднага. Време за губене няма, защото утрешният ден ще ни бъде за изпитание.“ Като чува това, Ойбар постъпва както следва: щом дошла нощта, той взел една кобила — любимката на Дариевия жребец, закарал я в окрайнините на града и я спънал на едно място. Сетне докарал там и жребеца на Дарий и започнал да обикаля с него кобилата — все по-близо и по-близо до женската, докато накрая оставил жребеца да й се качи.