Исторически новели

След като изпъжда единия си син, Периандър се поинтересувал да узнае от по-големия какво е говорил дядо им пред тях и той му разправил колко добре били посрещнати, но за онези думи, които изрекъл пред тях на изпращане Прокъл, не се сетил, понеже не ги бил проумял. Не можело да бъде това всичко, настоявал Периандър — дядо им трябва да им е повлиял с нещо. И продължил да разпитва сина си, додето тоя се сетил и казал. Периандър разбрал каква била работата и като не искал да се покаже слаб, изпратил човек да каже на ония, у които намерил подслон изгоненият от него син, да не го приемат вече в дома си. Изпъдили сина му оттам и където и другаде да отидел, също тъй го отпращали, понеже Периандър заплашвал подслонилите го и заповядвал да го пъдят. Гонен от една, той отивал в къщата на други близки и те — нали бил син на Периандър — го приемали, макар че ги било страх.

Накрая Периандър разгласява навсякъде, че който даде подслон у дома си на неговия син или дори го заговори, то този човек следва да заплати глоба, а сумата да се посвети на Аполон. При тая заповед повече никой не желаел нито да разговаря със сина му, нито да го подслонява в дома си. Пък и самият той, упорствайки, не понечил да дири забраненото, ами взел да се валя по площадите. Но на четвъртия ден Периандър видял сина си изпаднал в мръсотия и глад, дожаляло му и ядът му минал, сетне се приближил до него й рекъл: „Кое е по за предпочитане, сине — да я караш както в последно време, или да наследиш короната и богатствата, които са мои засега, стига само да се помириш с татко си. Ти, моят син, господарят на цветущия Коринт, избра живот на скиталец, опълчи се и възнегодува против оня, против когото най-малко ти трябваше! Защото ако е имало неблагополучие и питаеш затова неприязън към мене, знай, че то е споходило мене и аз нося по-големия дял от тежестта му, тъй като съм го причинил лично аз. Тъй че върни се в къщи сега, когато вече си разбрал колко по-добре е да завиждат на човек, отколкото да го съжаляват, а също и какво значи да си сърдит на родителите и на по-високопоставените.“ С такива думи го придумвал Периандър, ала синът не им отговорил. Казал само, че баща му следва да плати глобата за Аполон, задето е дошъл да говори с него. Тогава Периандър разбира, че упоритостта на сина му е безнадеждна и непреодолима, приготвя кораб и го изгонва на него далеч от очите си, в Коркира, който остров бил негово владение. А щом заминал синът, Периандър потеглил срещу своя тъст Прокъл, който имал най-голяма вина за сегашното положение, и като завзел Епидавър, заловил Прокъл и го отвел в пленничество.