Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Но кражбата на дневника не беше съвсем безполезна. Английското разузнаване отдавна подозираше Луис Калво — испански журналист, работещ в Лондон, — че той препраща в Испания полезна за врага информация. В дневника Калво се сочеше като агент от мрежата на Алказар де Веласко (макар че този текст ние смятахме за фалшив). Калво бе арестуван и отведен в „строгия“ следствен център на Хем-Комън. Върху него не бе приложено физическо насилие. Той просто бе съблечен гол и отведен при коменданта на центъра Стивънз, човек от пруски тип, с монокъл. Всеки свой въпрос Стивънз придружавал с удар на нагайката по своя ботуш. Оценката на нервното състояние на Калво се оказала правилна. Изплашен от лекомисленото предателство на своя съотечественик, а също така и от нагайката, Калво разказал за своята дейност. Той казал достатъчно много, за да заслужи задържането си в затвора във военно време. И още една полезна роля изигра този прословут дневник. В него се споменаваше в твърде компрометираща светлина испанският аташе по печата в Лондон Бру-гада. Той на всяка цена се стремеше да избегне скандала и затова лесно се съгласи да сътрудничи, когато МИ-5 деликатно му намекна, че дневникът може да даде на Министерството на външните работи благовиден претекст да го обяви за „персона нон грата“. Практически Бругада не изпълняваше особено сериозни шпионски задачи в полза на МИ-5, но предаваше достатъчно сплетни за пристигащите в Англия испанци.

Скоро секцията спечели по-голям успех, макар че аз наруших всички правила за неговото постигане и предизвиках страшна бъркотия, която се оправи едва след войната. Секцията получи прехват на телеграма, в която се сочеше, че абверът изпраща двама агенти в Южна Америка с кораба „Кабо де Хорнос“. С безгрижие, характерно за кореспонденцията на абвера, агентите се посочваха с пълните им имена. Единият от тях, някой си Леополд Хирш, пътуваше заедно с жена си и тъща си, а другият беше Гилински. Малко преди качването им, на кораба бе прехваната втора загадъчна телеграма от немската резидентура в Билбао. В телеграмата се потвърждаваше, че Хирш и неговите „orki“ спътници са готови да отпътуват. Заинтригува ни думата „orki“. Какво можеше да означава тя? Може би организация на революционери от комунистическия интернационал, представляваща група отцепници троцкисти, сформирана от немците за борба срещу руснаците? Сверихме с досиетата целия списък на пътниците на „Кабо де Хорнос“ и открихме поне десетина души, чиято кариера подсказваше, че е възможно да са свързани с ренегатите. От тях половината се оказаха достатъчно компрометирани, за да сътрудничат в машинациите на абвера. Като се посъветвах с Каугил, аз изпратих телеграма до офицера от службата за сигурност в Тринидад, където корабът трябваше да спре, с разпореждане да бъдат арестувани семейство Хирш, Гилински и неколцина други. Нямах никакво право да издавам заповед за арестуването на когото и да било. Съгласно установената процедура аз трябваше да внеса препоръка в МИ-5, друга препоръка би следвало да се изпрати от МИ-5 в Министерството на колониите, което би дало указание на губернатора на Тринидад „да разгледа случая на място“, а губернаторът на свой ред следваше да даде съответно разпореждане до местния офицер от службата за сигурност. За щастие, офицерът се оказа ентусиаст и изпълни моето разпореждане без излишни въпроси. За още по-голямо щастие Хирш бързо направи признание, което можеше да се смята правдиво, че нямал никакво намерение да изпълнява задачата на немците, но я приел само за да може да напусне Европа. В радостното си настроение от този „триумф“ ние не обърнахме внимание на обстоятелството, че другите задържани лица не можаха да бъдат принудени да признаят нещо, което макар и малко да напомня за шпионаж. Проверката на багажа им показа, че всички те малко или много са нарушили закона за контрабандата, което ни даде известни малки формални основания да ги задържим.