Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Лежеше със затворени очи и дишаше начесто от изтощение, докато жената вдигна нозете му върху леглото и дръпна чаршафа до кръста му.
— Така — тихо рече тя. — Сега можеш да си починеш. — Погали с ръка гърдите му, както беше правила много пъти през изминалите дни, почти машинално, тъй като изглежда това го успокояваше. Мъжът беше вече с нормална температура. Най-после треската го беше напуснала. Лявата му ръка все още държеше ножа и Рейчъл посегна да го вземе, ала пръстите му се сключиха при допира й и той отвори клепачи. Очите му бяха черни и свирепи. Тя не изпусна ножа и го погледна в очите. — Защо ти е? — попита тихо. — Ако исках да ти навредя, имах достатъчно възможности да го направя досега.
Очите й бяха сиви, без намек за синьо. На цвят приличаха на пепел, но бяха топли и толкова ясни, че изглеждаха бездънни. Тогава внезапно ги разпозна. Очите на тази жена бяха изпълвали сънищата му с нежна еротика, от която слабините му тръпнеха. Ала дали бяха сънища? Жената не беше сън. Беше истинска, с топла и стегната плът, а ръцете й се движеха по тялото му като стари познайници. Не се държеше като пазач, но той не можеше да си позволи да рискува. Ако дадеше ножа, може би нямаше да си го върне.
— Ще го задържа — отвърна твърдо.
Рейчъл се поколеба, чудейки се дали да настоява, ала нещо в тихия и безизразен тон на гласа му я накара да се откаже. Въпреки че беше слаб и едва ли можеше сам да се движи, нещо в него й подсказваше, че няма да успее да го убеди. Този непознат, който спеше в леглото й, беше опасен мъж. Тя отдръпна ръката си от неговата.
— Добре. Гладен ли си?
— Не. Изядох един банан и половин ябълка.
— Откога си буден?
Не беше погледнал часовника, но и не му беше необходимо.
— Почти от час — погледът му не се отклоняваше от нея. Рейчъл се почувства така, сякаш мъжът виждаше през нея и четеше мислите й.
— Ти се събуди на няколко пъти преди това, ала още имаше треска и говореше някакви безсмислици.
— Какви? — рязко попита той.
Тя спокойно го погледна.
— Никакви държавни тайни или нещо подобно. Въобразяваше си, че отиваш на парти — дали това подхвърляне за държавните тайни не беше двусмислено? Дали жената знаеше нещо, или беше просто съвпадение? Сейбин искаше да я разпита, но в момента нямаше думата, пък и изтощението го унасяше в сън. Сякаш усетила мислите му, тя го докосна с хладни пръсти. — Заспивай — рече спокойно. — Аз ще съм тук, когато се събудиш.
Беше странно, че именно той имаше нужда от точно тези насърчителни думи, за да се отпусне и да заспи.
Рейчъл тихо излезе от стаята и отиде в кухнята, където уморено се облегна на централния плот. Нозете й трепереха, вътрешностите й се тресяха като желе след всичко, което й се беше случило… А дори нямаше още обяд! Не беше получила и отговорите, които си беше обещала да разбере веднага щом той се събудеше. Вместо да задава въпроси, тя отговаряше на неговите. Не беше подготвена за настоятелния му поглед, толкова пронизващ, че беше трудно да му устоиш дълго време. Очи на магьосник… Със сигурност не очакваше да извадят нож пред гърлото й. И се почувства безпомощна, неспособна да реагира срещу сила, която я превъзхождаше, въпреки че той без съмнение беше изтощен от раните и треската.
Ужасът, който изпита в продължение на тези няколко мига, беше дори по-страшен, отколкото си го беше представяла. И преди изпитваше страх, ала не до такава степен. Рейчъл все още трепереше, а очите й блестяха в сълзи, които едва сдържаше. Не беше моментът за сълзи. Трябваше да се овладее. Мъжът можеше да спи и половин ден, а можеше да се събуди и след час, но тя трябваше да е напълно спокойна, когато той се събудеше. Щеше да се наложи да го нахрани, помисли си с облекчение, защото щеше да се залови за нещо практично. Въпреки банана и ябълката, организмът му сигурно имаше нужда да се храни често, докато се възстанови.
Рейчъл взе да реже телешко за яхния с картофи, моркови и целина. Може би ястието щеше да е готово, докато непознатият се събули. Ако ли не, щеше да се задоволи със супа и сандвич. След като сложи всички продукти в тенджерата, тя се втурна към градината за зрели домати. Не обърна внимание на горещината и се зае да скубе плевели. Едва когато се свлече на колене премаляла, осъзна колко нелепо се държи поради прекалената доза адреналин, която тялото й бе поело сутринта. Беше лудост да работи под жаркото слънце, особено без шапка!
Прибра се вкъщи и наплиска лицето си със студена вода. Почувства се по-спокойна, въпреки че ръцете й все още трепереха. Нямаше какво да прави, освен да чака, докато яхнията стане готова, докато той се събуди, докато получи някакви отговори… Да чака.