Диамантеният залив

Налагаше се да изчака.

Когато Рейчъл навлезе в автомобилната алея, небето се изпълни от огромен тъмнолилав градоносен облак. Забеляза го и се зачуди дали дъждът щеше да се стовари над морето, или щеше да изчака, докато стигне сушата. Предвещаваше да е пороен и температурите щяха да спаднат рязко, ала преминеше ли облакът, горещината отново щеше да налегне всичко, а дъждът щеше да се изпари в задушаващ облак пара. Гъсокът Ебънизър и ятото му се разпръснаха с неспокойни крясъци, щом колата спря под сянката на дъба, където те мързеливо чоплеха тревата. Джо вдигна глава, погледна я и отново зае предишната си позиция. Всичко беше спокойно, както го беше оставила. Тя усети как я обзема леко облекчение.

Извади торбата от багажника, без да забелязва черните очи, които я следваха навсякъде. Взе я в една ръка, а ключовете в другата, и изкачи стъпалата към верандата. Спря се да намести слънчевите си очила на главата си, отвори мрежестата врата с крак и отключи входната врата. Хладината от климатика беше в пълен контраст с нетърпимата горещина навън. По тялото й полазиха тръпки и Рейчъл потрепери. Пое си дълбоко въздух, пусна торбата и дамската си чантичка на едно от креслата и отиде да провери пациента си.

Точно когато докосна топката на вратата, една силна ръка я хвана за гърлото и я дръпна назад. Вратът й неестествено се изви и пред лицето й изникна нож. Беше прекалено стъписана, за да реагира, но докато се взираше в ножа, я обхвана истински ужас. Как го бяха намерили? Дали го бяха убили? Обзе я дива и свирепа ярост.

— Не се съпротивлявай и няма да те нараня — прошепна в ухото й дълбок мъжки глас. — Трябват ми някои отговори, обаче няма да рискувам. Ако мръднеш… — Мъжът не довърши изречението, ала не се и наложи. Гласът беше спокоен, хладен и лишен от емоция. Това смрази кръвта й. Ръката под брадичката й я задушаваше, тя машинално вдигна ръце и се вкопчи в нея. Ножът заплашително се приближи. — Не, без такива — прошепна той с устни до ухото й. Рейчъл се сви пред ножа и сгуши глава в рамото му. Тялото й панически се свря в неговото, сякаш да увеличи разстоянието между себе си и това искрящо острие. Тя усещаше всяка гънка на тялото му и изведнъж замъглените й сетива осъзнаха какво чувства. Мъжът беше гол! И щом беше гол, сигурно… Внезапно облекчение, болезнено колкото страхът и ужасът, накараха мускулите й да потреперят в мига, когато напрежението ги напусна. Ръцете й се отпуснаха върху неговите. — Така е по-добре — изръмжа ниско гласът. — Коя си ти?