Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Местният супер тъкмо беше отворил врати и въпреки че беше сутрин, вътре гъмжеше от купувачи, решили да напазаруват, преди да настане непоносимата жега. Тя взе една количка и тръгна измежду претъпканите рафтове, където се щураха малчугани, измъкнали се от майките си и хукнали към щанда с детски играчки. Мина покрай хора, които четяха етикетите, търпеливо изчака една миниатюрна беловласа баба, която креташе с бастун, после забеляза свободна пътека и зави надясно.
Сложи в количката комплект бельо, няколко чифта къси чорапи и чифт спортни обувки, десети номер. Сутринта беше измерила стъпалата му и беше сигурна, че обувките ще му станат. Върху обувките сложи две ризи и памучен пуловер. Двоумеше се какъв размер панталони да вземе и най-накрая избра чифт джинси, чифт черни бермуди, в случай че джинсите му се окажеха неудобни за ранения крак, и чифт платнени шорти. Тъкмо се готвеше да се отправи към касата, когато я полазиха тръпки и бавно вдигна глава. Огледа се, видя един мъж да разглежда някакви стоки и тръпките се превърнаха в хлад. Беше агент Лоуъл.
Без да спира, Рейчъл свърна към щанда за дамски дрехи. Въпреки, че мъжките дрехи не можеха да бъдат разпознати, освен по големината им, при оглед отблизо щяха да я издадат. За нещастие агент Лоуъл беше от хората, които подлагат всичко на съмнение. Бельото, чорапите и обувките под панталоните и ризите нямаха никакво логическо обяснение.
Тя се втурна към щанда за бельо. Върху купа хвърли няколко чифта сатенени дамски гащички, целите в дантели. Добави и луксозен сутиен в комплект с бикини. Надяваше се, че поради естественото нежелание на мъжете да ровят из дамско бельо на обществено място, агент Лоуъл нямаше да полюбопитства за съдържанието на количката й. С крайчеца на окото си го видя, че се приближава, като от време на време се спира и нехайно разглежда някои стоки. Беше ловък, промъкваше се в тълпата много внимателно. Следеше, без да дава вид на преследвач.
Погледът й помръкна. Щеше да му се наложи да прояви особена настоятелност, за да погледне в количката й. Рейчъл се отправи към щанда за медицинска козметика. В количката сложи интимни дамски принадлежности, които не използваше, но сега избра заради очебийната им опаковка. Ако той посмееше да пипне нещо, тя щеше начаса да го обвини в перверзност на достатъчно висок глас, та всички охранители на магазина щяха да дотърчат.
Агент Лоуъл продължаваше да се приближава. Рейчъл избра момента, обърна количката си направо я блъсна в коляното му.
— О, Господи! Извинете! — задъха се тя. — Не ви видях — продължи любезно и с интонацията си показа, че го бе разпознала. — А, а… — Рейчъл спря, огледа се и понижи тон. — Агент Лоуъл…
Беше изпълнение, достойно за „Оскар“, ала агент Лоуъл май го пропусна, защото беше зает да търка коляното си. Той се изправи, а в погледа му още се долавяше болка.
— Здравейте отново, госпожице… Вчера не разбрах името.
— Джоунс — каза тя и протегна ръка. — Рейчъл Джоунс.
Ръката му беше твърда, но дланта му беше малко потна. Агент Лоуъл не беше съвсем спокоен, както показваше външният му вид.
— Рано сте излезли — забеляза той.
— Като гледам горещината, най-добре е да изляза или рано, или да изчакам след залез-слънце. Трябва да носите шапка, ако възнамерявате днес да обикаляте наоколо — лицето му вече имаше загар, така че съветът й беше закъснял.
Безизразният му поглед се премести върху количката и после бързо се върна на нея. За части от секундата тя усети мрачно задоволство от избора, който беше направила. Присъствието му там можеше да бъде и чиста случайност, ала можеше да бъде съвсем преднамерено, проява на инстинктивно любопитство. Беше част от работата му. Рейчъл усети, че играта й на невинност и нехайност не му влияеше толкова, колкото на другия агент.
— Ще ви трябва заем, за да платите всички тези стоки — рече той след кратка пауза.
Тя отчаяно огледа количката.
— Може би имате право. Всеки път, когато пътувам, имам чувството, че не мога да си набавя всичко, от което имам нужда.
В погледа му блесна любопитство.
— Ще пътувате ли?
— След няколко седмици. Правя едно проучване и винаги е полезно да видя обекта със собствените си очи.
— Какво проучване?
Рейчъл вдигна рамене.
— Занимавам се с няколко неща. Имам магазини за сувенири. Пиша по малко, преподавам в няколко вечерни курса. Така се спасявам да не ми стане скучно със самата мен — тя погледна към касите, където опашките нарастваха, и игриво продължи: — Най-добре е да се наредя, преди целият магазин да се е струпал там. О, вчера открихте ли нещо интересно?