Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Градските фльорци и от двата пола се чудеха каква бе причината нашумялата млада актриса да се хване с ограничения и саможив вносител на художествени произведения, независимо от това, че беше богат. И Никола не беше убеден, че я знае. Първоначалните му планове изобщо не включваха Мадлин.
Преди три години бе пожелал да се запознае с нея импулсивно, след като на няколко пъти я беше гледал в първата й второстепенна роля. Изведнъж се оказа, че й помага да се измъкне от една неприятност, свързана с някакъв хищен лорд, който имаше навика да преследва млади актриси. Макар че в момента на пристигането на Никола единствената помощ, която Мадлин наистина му поиска, се състоя от напътствия в слабо познатото й изкуство да накара с подръчни средства раните на един труп да изглеждат като самонаранявания. След като се беше уверил, че смъртта на лорда щеше да се сметне за самоубийство, Никола беше отвел Мадлин в Колдкорт. По някое време през първата им съвместна нощ, той шокиран осъзна, че не само й е разказал за самоличността си като Донатиен, но освен това беше излял пред нея цялата история на живота си. Беше й разказал неща, които знаеха единствено Едуар или отдавна покойната майка на Никола. Но не омаята на страстта бе причината за това негово умопомрачение; дотогава той никога с никого не бе имал отношение от такъв характер и никога не се беше чувствал така обвързан. Със сигурност не беше очаквал да открие такова скоропостижно приятелство с някаква самоука провинциалистка, дошла във Виен, за да стане актриса.
Но Мадлин бе нещо повече от природно интелигентна жена. Никога не бе имала намерение да остава в хора и се беше подготвила за кариера в класическия театър, изчитайки всяка попаднала в ръцете й нова пиеса, и изучавайки историята на стари пиеси. Беше се научила да пише и говори на адераси, за да може, ако й се наложеше, да играе и оперни роли, но същинската й цел бяха драмите и комедиите, представяни по сцените на големите театри в престижните квартали.
Този театър беше Трагедийният, един от най-новите в града. Просторната сцена се осветяваше от газени лампи, стените бяха изискано украсени в бяло, бледожълто и златисто. Меките кресла в ложите бяха тапицирани с щамповано мастиленосиньо кадифе, в тон с плюшените седалки в партера, а завесите бяха от жълтосребрист брокат на цветя.
Завесата на ложата се отмести и се появи Рейнар. Каза:
— Ти знаеше ли, че операта бъка от главорези?
— Доколкото знам, някакъв бисрански композитор — каза Никола и предусетил следващата молба, наля на Рейнар от виното, което бе оставено да диша на малката масичка отстрани.
Рейнар се наведе и целуна ръка на Мадлин, след което се отпусна на най-близкия стол.
— Освен него. Мястото е тъпкано с бандити от Геймтън Клуб, които надуват пищялки и всякакви такива неща. Естествено, това не пречи на скапания бисранец да се вре из сцената и да заблуждава оркестъра с някакви жестикулации. Това пък побърква диригента.
Рейнар бе облечен в същия тон като Никола, черни панталони, дългополо сако и подходящи за театър ръкавици с цвят на слама. черната сатенена жилетка на Рейнар имаше само три копчета и беше задължителна за онези, които поне малко се изживяваха като денди, а тази на Никола имаше повече копчета и показваше по-малка част от колосания нагръдник, както подобаваше на имиджа му на млад, но улегнал бизнесмен.
Мадлин разтревожена свали лорнета си.
— Ако някой посмее да надуе пищялка по време на Аранта, ще го убия.
— Скъпа, аз ще бъда съкрушен, ако лично не изискаш от мен услугата да изхвърля от театъра подобен пошъл тип. Но да си продължа мисълта, причината да отида в операта бе да поговоря с един човек относно вашия Доктор Октав.
— Олекна ми — каза Никола — Продължавай.
— Октав се е появил на сцената едва миналия месец, но вече е провел по един сеанс в три или четири къщи на хайлайфа — и то в места, за които не бих получил покана, имай го предвид — Рейнар се наведе — В частност, по време на една от тези първи демонстрации, домакинът е наел истински магьосник, от Лодун, който да наблюдава и да потвърди, че Октав не е магьосник и не прилага никакъв вид магия. Точно това е изградило репутацията му.
— Странно — Никола поклати глава — Някъде в тази афера има магьосник.
Беше направил постъпки пред познатите си от Кръстовището на Учените да го срещнат със спиритист, който би могъл да има вътрешна информация за дейността на Октав, но истинските спиритисти очевидно бяха редки екземпляри и организирането на срещата щеше да отнеме поне един ден.