Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Елата се отличава от смърча и по шишарките. Те достигат до 15 см на дължина, сивокафяви са и стърчат по върховете на клончетата, докато смърчовите са увиснали. Узряват през септември-октомври същата година. След узряването на семената шишарките се разрушават и върху клончетата остават да стърчат като свещички само шишарковите оси. Семето има триъгълна форма и е светлокафяво на цвят. Като се натисне между пръстите, се пука и отделя приятна миризма на смола. Има крилце, което е три пъти по-дълго от него и му помага да се разнесе по-леко и по-надалеч от вятъра. В 1 кг семе могат да се наброят около 20 000 семена.
Елата се развива добре на влажни почви по северните склонове на планините и в сенчестите клисури. Издържа засенчване.
БУК
Високите и стройни букови дървета радват очите на човека. Те имат гладка или напукана кора. Растат по северните склонове на почти всички наши планини. У нас са се разпрострели върху площ от около 5 милиона декара. Това е голямо народ но богатство.
Мощните букови дървета достигат на възраст до 300 години. Най-дебелото вековно буково дърво се намира около с. Скобелево, Пловдивско. Обиколката на дънера му е 6,30 м, а височината на стъблото — 40 м. На височина буковете достигат до 50 м, а на дебелина до 2 м. Имат силно развити странични корени, които са плитки, затова самотните дървета се повалят при силни ветрове. Растат най-добре по умерено влажните, богати на минерални вещества почви. Короната на бука е силно разперена и гъсто обкичена с тъмнозелени овални листа. Те са кожести и по ръбовете си имат косъмчета. Пролетно време младите нежни листа на бука страдат силно от сланите. Когато букът напълно се разлисти, короната му не пропуска слънчевите лъчи, затова в буковите гори растителността под дърветата е бедна. Но в сравнение с другите широколистни видове буковите поници понасят най-леко засенчването.
Първите 5–6 години фиданките на бука растат много бавно. Когато дървото достигне 60–70-годишна възраст, заедно с разчистването започва и цъфтежът. Мъжките цветове са светлокафяви, топчести реси с дълга дръжка, а женските — с дебела дръжка и се появяват в по-горните части на короната. Жълъд-четата са триръбести, с куполка на четири раздела, шоколаденокафяви на цвят. Узряват през октомври. Закрепени са по върховете на клонките. Ядките им са богати на масла, захари и други полезни вещества.
Когато млади букови дървета се отсекат, около отсечения дънер се появяват пънни издънки. Така че букът може да се размножава и по този начин, а също и чрез отводи.
Букът дава плод през 5 до 7 години. От един декар могат да се съберат до 50 кг семена, от които се получава около килограм и половина масло.
Буковото дърво е крехко и се обработва леко. Намира широка употреба за направа на дъски, греди, въглища, катран и др.
ДЪБ
Най-китното, мощно и издръжливо многовековно дърво у нас е дъбът. Затова го наричат цар на дърветата. Няма друго дърво, което може да се сравни с него. Високите до 40 м здрави и разклонени стъбла са покрити с тъмнокафява и дълбоко напукана кора. Достигат на дебелина до 1 м. Короната е неправилна, широко разперена, кълбовидна и красива. Най-старият дъб у нас расте в Туловската гора, Казанлъшко. Дървото е над 1000-годишно, има височина 20 м и обиколка на дънера 8,60 м. Дъбът живее до 2000 години. По-важни дъбове, които растат у нас, са летният, зимният, червеният дъб и церът.
Летният дъб се среща из цялата страна, в равнините, на богати с хранителни вещества почви.
Листата са силно нарязани. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу — сивозелени. Развиват се по краищата на младите клонки. Така се огряват по-добре от слънцето. Снабдени са с къса дръжка или са захванати направо за клончето. По това се отличава от зимния дъб — неговите листа имат дълги дръжки. Листата са разположени рядко по клонките и слънцето прониква през тях. Затова в дъбовите гори под дърветата виреят различни храсти и треви.
Цветовете също са разположени по върховете на младите клонки. Мъжките реси са увиснали и са зеленикавожълти. Женските цветове са на кичури и се развиват в пазвите на листата. Имат дълги дръжки и са единични. Дъбът цъфти през април-май. Пролетният ветрец пренася прашеца от ресите върху цветовете на кичурчетата и така става опрашването. От опрашените цветове се образуват плодовете — светлокафяви продълговати жълъди. Те имат сивозелени окосмени куполки, които приличат на панички. Жълъдите узряват за една или две години. На открито те изсъхват бързо и губят кълняемостта си. В природата се запазват под шумата, а В разсадниците се съхраняват в трапове или сандъци, където се смесват с пясък, слама или шума. При летния дъб жълъдите са на дълги дръжки, а при зимния — на къси. Дървото дава плод през 5 до 7 години, и то към 70-80-годишна възраст. Младото дъбче расте много бавно. Най-бързо дъбовите фиданки растат между 10-25-годишна възраст.