![Знакът на еднорога [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/3/znakt-na-ednoroga-bg-download.jpg)
Знакът на еднорога [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на еднорога [bg]». Краткое содержание книги:
Към тази горичка се бяхме запътили с Жерар на следващия ден, като бяхме тръгнали толкова рано, че се намирахме на половината път от Колвир, още преди слънцето да посипе светлинните си снежинки над океана и после да хвърли със замах целия си бляскав запас върху небето. Точно в този момент Жерар дръпна юздите. Той слезе от коня и ми показа с жест да направя същото. Послушах го, като оставих Звездин и коня с багажа, който водех, при неговия огромен петнист жребец. След това последвах Жерар на десетина крачки по-нататък до котловинка, наполовина пълна с чакъл. Той спря и аз отидох при него.
— Какво има? — попитах.
Той се обърна и ме изгледа с присвити очи и стиснати зъби. Разкопча плаща си, сгъна го и го остави на земята. Свали и портупея си и го пусна върху плаща.
— Махни си и ти плаща и портупея — рече той. — Само ще ни се пречкат.
Започвах да се досещам какво следва и реших, че е по-добре не се дърпам. Сгънах си плаща, сложих отгоре Рубина на справедливостта и Грейсуондир и се обърнах отново към него. Произнесох само една дума:
— Защо?
— Много време мина и може да си забравил.
Жерар бавно се приближи към мен, а аз вдигнах ръце пред себе си и отстъпих. Той не направи опит да ме удари: обикновено бях по-бърз от него. И двамата се бяхме привели, Жерар замахваше пробно с лявата си ръка, притиснал дясната към тялото си.
Ако трябваше да избирам къде да се бия с Жерар, нямаше да се спра на това място. Той, разбира се, много добре го знаеше. В случай, че изобщо се налагаше да се бия с Жерар, нямаше да избера и ръкопашния бой. Аз съм по-добър от него в бой с мечове или тояги. Всичко, което изискваше бързина и предвидливост, щеше да ми даде възможност да го удрям от време на време, като го държа на разстояние, докато го изтощя и си осигуря пролуки в защитата му за все по-успешни пробиви. Естествено, и той съзнаваше тези неща. Точно затова ме бе набутал сега в капан. Аз го разбирах, обаче, и знаех, че трябва да играя по неговите правила.
Отблъснах на няколко пъти ръката му, когато замахваше по-отблизо към мен. Той ме притискаше с всяка нова крачка. Накрая рискувах, хвърлих се напред и го ударих. Бързо и силно забих левия си юмрук малко над кръста му. Удар, способен да счупи дебела дъска или да разкъса вътрешностите на някой нормален смъртен. За съжаление, годините не бяха отнели от силите на Жерар. Той изпъшка, но блокира дясната ми ръка, пъхна своята под лявата ми мишница и сграбчи рамото ми откъм гърба.
Веднага се вкопчих в него и успях да предотвратя раменния ключ, от който нямаше измъкване. После се извъртях и пак се хвърлих напред, добрах се до неговото ляво рамо по подобен начин, мушнах десния си крак зад коляното му и успях да го хвърля по гръб на земята.
Той също не ме пусна, обаче, и аз се озовах върху него. Освободих ръката си и падайки, забих десния си лакът в лявата страна на корема му. Ъгълът не беше особено подходящ и лявата му ръка се стрелна зад главата ми, където се срещна с дясната. Отново успях да се измъкна от хватката му, но той продължаваше да държи ръката ми. За миг ми се откри възможност безпрепятствено да го ударя в чатала, но се въздържах. И то не защото имах някакви скрупули по отношение на ударите под пояса. Просто знаех, че ако го направя, вероятно Жерар по рефлекс щеше да ми счупи рамото. Затова, като си издрах лявата ръка в чакъла, се изхитрих да я подпъхна под главата му, а в същото време мушнах дясната между краката му и го сграбчих за лявото бедро. Преобърнах се назад, докато правех това, опитвайки се да стъпя на крака, веднага щом намерех опора. Исках да го вдигна от земята и веднага да го тръшна отново долу, като за по-сигурно си забия рамото в стомаха му.
Но Жерар размаха крака и се обърна наляво, като ме принуди да се прехвърля над тялото му. Пуснах главата му и освободих лявата си ръка, докато се премятах. Мигновено се извъртях и потърсих стъпалото му, за да го извия.
Ала на Жерар тези номера не му минаваха. Той вече се бе подпрял на една ръка. Със силно изтласкване се освободи от мен и стъпи на крака. Аз също се изправих и отскочих назад. Жерар веднага започна да настъпва и ми стана ясно, че ако продължавам да влизам в клинч, той направо ще гледа да ме размаже. Налагаше се да поема риска.