Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)

След като получил съответното писмо от военния министър Стимсън, шефът на финансовото ведомство Моргентау разрешил на Бел да отпусне среброто назаем. Среброто трябвало да се получи от хранилището в „Уест Пойнт“ и да се върне шест месеца след свършването на войната. В споразумението имало и точка, според която няма да се дава информация на пресата и среброто ще продължава да фигурира като наличност във всекидневните баланси на хазната.

Среброто било пренесено с обикновени камиони, наети от името на корпорацията „Отбранителни заводи“, която вече била извършвала подобна операция и нямало да събуди подозрения. Сребърните кюлчета били пренесени в Картърет, Ню Джърси, където в завода на корпорацията били претопени и отлети във вид на цилиндрични пръчки. Оттам ги препратили в компанията „Фелпс Додж Копър Продъктс“ във Бейуей, Ню Джърси, и ги екструдирали на ленти, дълги 120 м, широки 7,7 см и дебели 1,6 см. Навили лентите на ролки, които, опаковани в хартия, приличали много на автомобилни гуми. Най-накрая ролките попаднали в заводите на „Алис-Чалмърс“ в Милуоки, за да бъдат използвани за намотките на магнитите.

Армейската инженерна служба се държала странно — всеки ден променяла количеството на необходимото сребро, като разликите в посочените количества достигали до хиляди тонове. Хората от хазната не можели да знаят, че всеки ден професор Лорънс от Бъркли променя проектите на своите екстравагантни магнити — за тях това звучало като лоша организация.

След като среброто напуснало железните порти на бетонното хранилище в „Уест Пойнт“, армията носела цялата отговорност за него и била въведена строга система за отчетност. Всеки месец полковник Никълс подписвал документ, удостоверяващ, че среброто е в наличност до стотни от унцията. Взети били строги мерки за сигурност — специални пазачи придружавали всяка пратка и наблюдавали обработката. Много важно било да се скрие и това, че армията се занимава със среброто. Пратките били адресирани до невоенни получатели, инспектиращите офицери носели цивилни дрехи, фактурите и документите били кодирани и никога не се използвала думата сребро. Инженерната служба не се шегувала със секретността.